Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Но всичко това ми се струваше незначително в сравнение с нещастието, от което се страхувах. Ако Ч.Ч. трябваше да изкупи изпитаните наслади с една нова бременност, аз се виждах все пак като първия причинител на нейното нещастие и затова щях да се считам задължен да не я напускам никога. А това би ми създало ужасни затруднения.
М.М. ме канеше за следния понеделник на вечеря с нейния приятел. Отидох и намерих двамата много тъжни. Той беше разстроен поради това, че бе загубил новата си любовница, а тя, че нямаше при себе си приятелката, която й правеше по-поносима принудата на манастирските стени.
Към полунощ господин Де Берни ни напусна. На сбогуване каза с много тъжно изражение, че поради важни преговори може би ще е принуден да ни напусне. Едновременно ние се уговорихме, щото нашите вечери да се състоят всеки петък.
Когато останахме сами, М.М. ми каза, че посланикът ще ми бъде много благодарен, ако идвам в казиното винаги два часа по-късно. Разбрах. Духовитият, любезен бонвиван имаше твърде естествения предразсъдък да се отдава на изблиците на своята нежност само когато е сигурен, че е сам.
До заминаването си за Виена, господин де Берни идваше редовно на нашите вечери и си отиваше винаги в полунощ. За скривалището не ставаше повече дума, тъй като ние спяхме само в алкова. Впрочем, до моето идване той имаше достатъчно време за любов, тъй че страстите му бяха задоволени. М.М. ме намираше винаги влюбен, даже по-пламенен отколкото по-рано, защото виждайки я в осем дни само веднаж и понеже й бях верен, то жътвата беше винаги изобилна. Писмата на Ч.Ч., които тя ми поднасяше, ме разплакваха, защото ми пишеше, че след като е имала нещастието да загуби майка си, тя не може да разчита на приятелството на никой роднина. Наричаше ме неин единствен приятел, неин единствен покровител, описваше ми мъката си от това, че не може да се надява повече на среща с мен и ме заклеваше да бъда винаги верен на любимата й приятелка.
Когато на Велики петък отидох в казиното, намерих двойката дълбоко наскърбена. Яденето бе донесено, но посланикът седеше съкрушен, с втренчен поглед. Не яде нищо и не продума почти нищо. М.М. изглеждаше като някаква статуя, която се движеше само от време на време като чрез пружина. Дискретност и чувство на благоприличие ми забраняваха да им отправя какъв да е въпрос. Когато обаче М.М. ни остави сами, господин де Берни ми каза, че тя е натъжена и има основания за това, тъй като той е принуден да отпътува за Виена четиридесет дни след Великден.
— На вас мога да поверя. Мисля, че няма лесно да ми се удаде да се върна отново във Венеция, но не бива да й казваме това, понеже това би я довело до отчаяние.
След малко М.М. влезе. Можеше лесно да се види, че тя е плакала.
След няколко незначителни забележки, господин де Берни, виждайки М.М. все още тъжна, каза:
— Не тъжи, мила приятелко, моето заминаване е неизбежно, но ще се върна със сигурност щом свърша важната работа, която ме вика във Виена. Казиното остава на теб, но, любов моя, съветвам те от приятелство и предпазливост да не го посещаваш по време на отсъствието ми, тъй като щом няма да съм тук, не мога да разчитам вече на верността на гондолиерите, които са на служба при мен, а от друга страна, се съмнявам дали на нашия приятел ще се отдаде да намери неподкупни гондолиери. Даже не искам да премълча, че имам сериозни основания да приема, че нашите отношения са известни на държавните инквизитори и те се правят, че не ги виждат само от политически съображения. Но не мога да гарантирам, че тайната няма да бъде скоро открита, когато не съм вече тук и когато калугерката, която улеснява твоите излизания, научи, че не излизаш вече заради мен. Единствените, за които мога да ти гарантирам са икономът и неговата жена. Преди отпътуването си ще им заповядам да се отнасят с нашия приятел както с мен самия и вие ще се разберете помежду си. Надявам се, че до завръщането ми всичко ще бъде добре, ако двамата се държите разумно. Ще ти пиша чрез моя иконом. Жена му ще ти предава писмата ми, както е правила досега и ти ще следваш същия начин, за да ми отговаряш. Трябва да замина, нежна приятелко, но сърцето ми остава тук и до завръщането те предавам в ръцете на приятел, познанството с когото за мен е голяма радост и успокоение. Той те обича, смел е и опитен. Няма да те остави да направиш грешна стъпка.