Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Мартинес въздъхна.
— Добре — каза той. — Той ми предложи една много интригуваща възможност за инвестиране. Става дума за сериозна сума пари. Риск има, както при откриването на всяко ново предприятие в някоя от доста експлоатираните области. И все пак възможностите за възвръщаемост правят предложението му примамливо.
Кимнах.
— И вие искате да разберете дали той е коректен?
Мартинес се изкикоти.
— Хич не ми пука дали е коректен — каза той. — Интересува ме единствено дали би могъл да достави продукта в добро състояние.
Нещо в начина, по който говореше този мъж, ми напомняше за някого. Опитах се, но не успях да си спомня за кого точно.
— Вижте — казах аз и отпих от бирата си, — съжалявам, но днес схващам малко трудно. Става въпрос за компютри, нали?
— Естествено.
— Искате да знаете дали настоящият му работодател би могъл да го закове, ако той започне бизнес тук, разчитайки на информацията, с която разполага?
— Накратко — да.
— Предавам се — казах аз. — Сигурно има хора, които биха отговорили на въпроса ви далеч по-добре от мен. От правна гледна точка, интелектуалната собственост е доста хлъзгава материя. Аз не знам какво точно продава той и откъде го е взел — в тази насока варианти не липсват, но дори да знаех, пак нямаше да съм наясно с вашата законова осигуровка.
— Не съм и очаквал нещо подобно — каза Мартинес, усмихвайки се.
Аз отвърнах на усмивката му.
— Смятайте тогава, че посланието ви ще бъде предадено — казах аз.
Той кимна и се надигна.
— О, само един последен въпрос — започна Мартинес.
— Да?
— Той споменавал ли е някога за места — каза той, вперил поглед право в очите ми, — наречени Амбър или Царството на Хаоса?
Нямаше начин да не е забелязал изумлението ми, което явно го накара да стигне до напълно погрешно заключение. Бях убеден, че Мартинес не се и съмнява, че го лъжа, когато напълно искрено му отговорих:
— Не, никога не съм чувал нещо подобно от него. Защо питате?
Той поклати глава, докато връщаше креслото на мястото му, и стъпи встрани от масичката. Отново се бе усмихнал.
— Това не е толкова важно. Благодаря ви, мистър Кори. Нус а дхабзун дхилша.
И после буквално изчезна зад ъгъла.
Скочих на крака и понечих да го последвам, но чух името си:
— Хей, Мърл! Не се измъквай! Вече съм тук!
Обърнах се. Люк току-що бе влязъл през входа зад гърба ми. Косата му беше все още влажна след душа. Той се приближи, тупна ме по рамото и се настани на креслото, което Мартинес току-що бе освободил. После кимна към полупразната ми чаша с бира и аз се върнах на мястото си.
— Нуждая се от нещо подобно — каза той. — Господи, колко съм жаден! Къде се беше запътил, когато влизах?
Установих, че не изпитвам желание да му разкажа за проведения преди малко разговор, най-малкото заради неговия странен финал. Люк явно не бе успял да мерне Мартинес.
— Канех се да посетя клозета.
— Той е в тази посока. — Люк посочи към входа на бара. — Минах край него, докато идвах насам.
После насочи погледа си надолу.
— Я ми кажи, този пръстен на ръката ти…
— А, да — казах аз. — Беше го забравил в „Ню Лайн Мотел“. Дадоха ми го, когато отидох, за да взема съобщението ти. Ето, дай да…
Дръпнах пръстена, но не успях да го сваля.
— Нещо се е запънал — отбелязах аз. — Странно. Доста лесно го сложих на пръста си.
— Може пръстът ти да е отекъл — отбеляза Люк. — Вероятно заради надморската височина. Доста нависоко сме.
Той извика сервитьорката и си поръча бира, а аз опитах отново с пръстена.
— Май ще се наложи да ти го продам — каза Люк. — Ще ти предложа изгодна цена.
— Ще видим — казах му аз. — Минутка само.
Той махна вяло с ръка и аз тръгнах към тоалетната.
Там нямаше никой и аз спокойно изрекох думите, които възвръщаха на Фракир способността й да ме предупреждава за непосредствени опасности. Последва незабавно раздвижване. Преди да съм успял да й заповядам каквото и да е, Фракир се появи, заблестя, откачи се от китката ми, плъзна се по опакото на ръката ми и се уви около безименния ми пръст. Аз се загледах изненадан и видях как пръстенът потъмнява, след което усетих как той се сви толкова силно, че ми причини болка.