Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— О-о. С други думи, ако аз успея да открия подходящото място в някой друг свят, то тогава бихме могли да запретнем ръкави заедно?
— Ами, да.
— Голям си откачалник, Мърл, тъй да знаеш.
— Ъ-хъ.
— Поредната въздушна кула, която ще се озове на бунището. Ъ-ъ, ами… А няма ли все пак нещо, макар и необичайно, което да успее да я подкара тук и сега?
— Не. Тя не би могла да функционира тук.
— Добре де, какво им е толкова специалното на тези функции?
— Ще са необходими един куп теоретични дрънканици, касаещи времето и пространството, както и някои от мислите на някои си Еверет и Уийлър, за да ти ги обясня. Те могат да бъдат дефинирани само по математически път.
— Наистина ли?
— Освен това, каква ще е ползата от подобни обяснения? Не разполагаме с продукта, което значи, че не можем да развъртим бизнес с него. Съжалявам. Кажи на Мартинес и на другите заинтересовани, че си се заблудил.
— А? Кой е Мартинес?
— Един от твоите потенциални инвеститори в „Кори и Рейнард Инкорпорейтид“, — казах аз. — Дан Мартинес — сравнително нисък, около четирийсетгодишен, изтупан от главата до петите, с отчупен преден зъб…
Той сбърчи чело.
— Мърл, не знам за какво, по дяволите, говориш.
— Той дойде при мен, докато те чаках в бара. Знаеше адски много за теб. Започна да ми задава въпроси за нещо, което схванах чак сега, след твоите разяснения. Държеше се така, сякаш ти си му предложил да инвестира пари в проекта.
— А-ха — каза Люк. — Не го познавам. И защо ми казваш за това чак сега?
— Той духна, а ти предложи да не говорим по делови въпроси, преди да сме хапнали. Освен това, не ми изглеждаше чак толкова важно. Той дори почти ме помоли да ти кажа, че е разпитвал за теб.
— Какво по-точно искаше да научи?
— Дали си в състояние да осигуриш някакви си компютри без да се налага след това инвеститорите ти да пръскат пари за адвокати. Само това успях да схвана.
Люк плесна с ръце по волана.
— Но това не се връзва — каза той. — Абсолютно безсмислено е.
— Мисля, че не е изключено той да е бил нает от потенциалните ти инвеститори, за да понаучи едно друго за теб, или просто за да ти разклати клона, като по тоя начин те принуди да играеш коректно.
— Мърл, мислиш ли, че съм чак толкова тъп, че да се заема с изравянето на инвеститори, преди още да разполагам с нещо, в което те да вложат парите си? Не съм говорил за това с никого, освен с теб, а сега вече не бих го и направил. Как мислиш, кой ли е този Мартинес? И какво иска?
Поклатих глава, но си припомних думите, казани на Тари.
А защо не?
— Той ме попита още дали съм те чувал някога да споменаваш за някакво място, наречено Амбър.
Докато му казвах това, Люк се беше загледал в огледалото за обратно виждане, след което кривна рязко, за да вземе един неочакван завой.
— Амбър? Майтапиш се, нали?
— Не.
— Странно. Сигурно е съвпадение…
— Кое?
— Миналата седмица чух да се споменава за някакъв своеобразен свят на мечтите, наречен Амбър. Не бях казвал на никого за това. Това си бяха пиянски раздувки.
— Кой? Кой ти спомена това име?
— Един художник, който познавам. Пълна откачалка, но иначе много талантлив. Казва се Мелман. Страшно си падам по картините му и съм купил някои от тях. Наминах през ателието му, когато бях за последен път в града, за да видя дали не е нарисувал нещо ново. Не беше, но аз поостанах в апартамента му доста до късно. Поприказвахме, пийнахме, пушихме някаква трева от неговите запаси. Здравата се беше омотал и по едно време взе да приказва за магии. Не за фокуси, а за ония, ритуалните истории, нали се сещаш?
— Сещам се.
— Ами, малко след това, той дори подхвана една от тях. Ако не бях толкова мотан тогава, бих се заклел, че му се отдаваше. Той левитираше, сътвори огнени кълба, призова някакви чудовища и после ги накара да изчезнат. Кой знае какво ми е дал да пуша. Дявол да ме вземе, обаче всичко изглеждаше толкова истинско.
— А-ха.
— Както и да е — продължи Люк, — той спомена за някакъв град — първообраз на всичко останало. При всичките прилагателни, дето му лепна, така и не успях да разбера дали става въпрос за нещо като Содом и Гомор, или пък по-скоро за друг Камелот. Той нарече това място Амбър и каза, че то било управлявано от някакво полуоткачено семейство, а самият град бил населен с техните собствени копелета и със същества, чиито прародители били домъкнати от други светове. Намеци за това семейство и за града се срещали във всички по-известни легенди. Така и не успях да преценя дали говореше с метафори, както често правеше преди, и какво искаше всъщност да каже.