Сборник "Хрониките на Амбър"

Хм.

Позвъних в една позната пътническа агенция и от там разбрах, че мога да се уредя със самолетен билет за Албукерк, ако се размърдам. И тъй като предпочитах да говоря с Люк лице в лице, а не по телефона, постъпих точно така. Минах пътьом през агенцията, за да си прибера билета и да го платя, след което се озовах на летището, паркирах колата си и й махнах за сбогом. Едва ли щях да я видя отново. Грабнах си раницата и се запътих към терминала.

Оттук-нататък всичко тръгна без излишни изненади. Загледах се в отдалечаващата се писта, осъзнавайки, че този етап от живота ми всъщност е приключил. Както обикновено, не всичко се бе получило точно както ми се искаше. Бях решил да приключа набързо със случая „З“ или пък да забравя за него, да се видя с някои хора, които се канех да посетя от доста време, и да поспра на места, които още отпреди бях счел за интригуващи. След това щях да отида до нужната сянка, за да огледам Дяволския чекрък за последно и да се отдам на съществуване под знака на своята по-добра половина. Сега всичко се бе обърнало с главата надолу. Причините за това бяха връзката между „З“ и смъртта на Джулия, както и фактът, че се бе намесила сила, идваща от Сенките, която аз не разбирах.

Именно тази сила ме безпокоеше най-много. Дали не копаех собствения си гроб и не рискувах живота на приятелите и близките си, за да угодя на гордостта си? Надявах се с малко късмет да успея да се оправя сам, но колкото повече се замислях, толкова по-сериозно започвах да приемам враговете, с които се бях сблъскал, и липсата на каквато и да е информация относно „З“. Не беше честно от моя страна да държа останалите в неведение, особено ако и техният живот се окажеше застрашен. Адски ми се щеше да успея да реша целия проблем сам, за да им го поднеса опакован като подаръче. Не беше изключено и да успея да го сторя, но…

По дяволите. Налагаше се да им кажа. Ако „З“ ми видеше сметката и тръгнеше срещу тях, те трябваше да бъдат подготвени. Ако всичко беше част от нещо по-голямо, те отново трябваше да са наясно. Колкото и да не ми харесваше тази мисъл, все пак се налагаше да им кажа.

Наведох се напред и проверих с ръка пространството под предната седалка, където бях оставил раницата си. Така да бъде, но преди това щях да поговоря с Люк. Бях напуснал градчето и вероятно бях в безопасност. Освен това не беше изключено да успея да науча от Люк нещо, което да ми подскаже как да действам. Предпочитах да разполагам с повече информация, когато се стигнеше до обяснения пред останалите. Реших да изчакам още малко.