Кралят на казиното
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #18
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:
Но като си каза това, Андрей тутакси усети фалша на своята патетичност и се намръщи. С какъвто се събереш, такъв ставаш… А защо всъщност да е така? Да, там, в западните казина, той ще спечели много, твърде много пари, ще покаже на задграничните хитреци какво представлява руският ум, ще се върне в Русия, ще открие свой бизнес, ще развие широка благотворителна дейност като Сава Морозов, като Рябушински, може да създаде своя Третяковска галерия и тя ще се нарича Василиевска, ще изкупи всички откраднати и продадени картини на великите руски художници, ще…
„Я се спри“ — гневно си каза Андрей. В съзнанието му изплува споменът за предишната нощ, гореща, изпълнена с аромата на скъпия парфюм на Лариса, сети се за своята неудържима страст и сега не само блажено, но и доволно се усмихна. „Да става каквото ще“ — реши той.
Те седяха в кабинета, където навремето се срещнаха за първи път, и мълчаливо пушеха. Андрей разказа, че му се обадил непознат мъж, който го е помолил да се срещнат без излишни свидетели, и затова се е наложило да се скрие от охраната си. Разговаряли са под едно дърво при „Ермитажа“.
— И цяла нощ ли стояхте под дървото? — ухили се Алик, помълча и добави: — Можеш да не ми отговаряш. Каквото и да кажеш, ще бъде излишно.
— Скоро ще си имаш неприятности, Алик.
— Вече ги имам. Ако знаеш нещо друго, освен за Монголеца, кажи го.
— Нищо не мога да добавя. Освен да те посъветвам нещо.
— Посъветвай ме.
— Може би си заслужава да потърсиш закрила при ФСБ?
— Мерси! — язвително благодари Городецки.
Настъпи мълчание.
— Отърва ли се от компютъра? — внезапно попита Алберт Георгиевич.
— Не. Забравих! — призна Андрей.
— Щом като не се вслушваш в разумните съвети, няма защо да говорим за идиотските ти хрумвания.
— Ще го изхвърля. Давам ти дума.
— За какво ми е сега твоята „честна пионерска“? — хищно пооголи в усмивка блестящите си изкуствени зъби Попа. — Иди да се сбогуваш с момчетата.
— Снемаш ми охраната?
— Те са четирима.
— Не се безпокой. Няма да ги пренебрегна. — Андрей стана. — Много съм ти благодарен, Алик…
— Алберт Георгиевич.
— Изказвам ви, господин Городецки, най-искрените си благодарности. Говоря най-сериозно.
Алик дълго го гледа в очите, поусмихна се скъпернически и леко го притисна до гърдите си:
— На добър час, „кралю“!
До БМВ-то, с което пристигна Андрей, стоеше Гришуня. Когато го видя да идва, отвори вратата. Андрей му отброи двайсет банкноти по сто долара.
— Достатъчно ли са?
— Напълно.
— За четиримата — уточни Андрей.
— Естествено.
— Ти ми беше добър другар, Гриша. Благодаря ти.
— Няма защо.
Андрей седна зад волана и включи двигателя. Гришуня провря глава в купето и намигна:
— Не бой се, „кралю“, хич да не ти пука. Земята е кръгла. Пак ще се срещнем.
— Няма защо да се боя, Гришуня.
— Нали това казвам — ухили се добродушно момъкът. — Ти си мъж на място. Не бой се.
Андрей му помаха с ръка и потегли. Когато влезе в Москва, спря при първия телефонен автомат и набра нужния номер. Отсреща вдигнаха почти на секундата.
— Снеха ми охраната — каза Андрей.
— Не се безпокой — отговори Лариса и в слушалката зазвучаха монотонните сигнали за „свободно“.
След три седмици всички средства за масова информация съобщиха, че Лариса Ивановна Стрелникова е включена в руското правителство и назначена за вицепремиер по социалните въпроси.
4.
В кабинета на Александър Турецки, старши следователя по особено важни дела в Главна прокуратура, седяха, освен него следователката Лилия Федотова и шефът на частната детективска агенция „Глория“ Вячеслав Грязнов, който беше със смокинг.
— Да започнем от смокинга — каза Турецки. — Докладвай, Слава.
— Лиля — обърна се Грязнов към следователката, — може би ти първа ще говориш?
— Защо не? — сви рамене Лиля.
— Папийонката пречи, а? — намигна Турецки. — Давай, Лиля.