Кралят на казиното

— Значи и аз вдругиден с нощния — реши Грязнов. — Знаеш, че сега за мен визите не са проблем.

— Добре — махна с ръка Турецки, не приел думите му на сериозно. — И така, правилно разсъждавате, другари — върна се той на предишната тема. — Въпросът, който зададе Слава, за особената приближеност на „краля“ до вицепремиера е твърде любопитен. Ако човек хубаво се замисли, му идват нехубави мисли…

— Пък и аз имам за това известни основания — вметна Лиля.

— Сподели ги.

— Веднъж ви казах, че в тесен кръг наричахме Лариса Ивановна „Мата Хари“, но вие не обърнахте внимание.

— Аз го запомних — реагира Грязнов.

Турецки мълчаливо отвори чекмеджето на бюрото си и извади книгата на Черняк „Пет столетия тайна война“.

— Моля за извинение — изненада се Лиля.

— Повече ме интересуват основанията — каза Турецки.

— Когато ме включиха във вашата бригада, Александър Борисович, вицепремиерката ме освободи с видимо облекчение и задейства всичките си връзки, за да стана именно ваш помощник, а не помощник на някой друг „важняк“. Дори се обади на зам. прокурора, отговарящ за кадрите.

— На това му се вика да те оженят задочно! — разсмя се Александър.

— И още те женят — изтърси Грязнов, но като погледна Лиля, после него, видимо се смути. — Казах го просто така, без подтекст.

— Имаше ли нещо нередно в счетоводните книжа на вашата организация? — стана сериозен Турецки.

— Всичко беше в ред и се надявам така да е останало.

— А госпожа Стрелникова започна ли да живее на широка нога?

— Не, не бих казала, но съм сигурна, че може да си го позволи.

— Горещо — потри ръце Грязнов.

Турецки разтвори книгата, намери съответната глава и прочете:

— „Легендата за Мата Хари“. Легенда! — после прелисти една страница. — А, ето! „След като е била обявена смъртната присъда на Мата Хари, прокурорът Морне споделя с един приятел: Ба, всички улики в това дело не струват и пукнат грош! Това е тя Мата Хари!“

— Нима съм казала, че има нещо, за което би могла да бъде обвинена госпожа Стрелникова? — попита Лиля. — Тя действително може да живее охолно, например с парите на някой любовник.

— Значи вицепремиерката си има любовници? — прихна Слава.

— Тя е свободна жена, случва се. И какво престъпно има в това?

— Отначало ти ни заинтригува, Лиля, а сега обръщаш всичко на сто и осемдесет градуса. Как да го разбирам? — намръщи се Турецки.

— Освен в книжата, които са ми минали през ръцете, някои неща може да се прочетат и в очите на един или друг човек, за много работи пък можеш да се досетиш от нечие поведение, от случайно изтървана дума, особено когато обстановката предразполага…

— Съдейки по семейните снимки, обстановката е предразполагала — вметна Слава.

— Да — потвърди Лиля. — Аз ви казах, Александър Борисович, че Лариса Ивановна е умна жена. Може би съм събудила у нея някакви подозрения. И затова с такова облекчение се съгласи да я напусна.