Кралят на казиното

— Получих покана. Очевидно са ми я изпратили по инерция. Все пак четири години работих в движението. Имам там приятели и приятелки, отидох да ги видя. На конференцията присъстваше и „кралят“. Но отново в качеството си на кореспондент от телевизията.

— Да — потвърди Слава. — Което е любопитно. При миналия ни разговор съм бил неточен. Робърт Уест вече не кисне по казината по цял ден. Разбрах, че през последните три месеца е ходил да играе само четири-пет пъти. Охраната му е сменена. По-рано бяха хора на Алик Попа, а сега чии са — не знам. И играел на едро. Мисля, че е излишно да казвам…

— Излишно е — прекъсна го Турецки. — Давай нататък.

— Робърт Уест не само че отново е станал специален кореспондент на телевизията, но вече е и един от приближените на вицепремиерката. Госпожа Стрелникова не дава интервюта на друг, освен на него, той присъства на великосветските и официалните приеми…

— И каква е разликата? — полюбопитства Турецки.

— Великосветските са нещо като семейни приеми, а официалните ги показват по телевизията…

Подръпвайки папийонката си, Грязнов замислено вдигна очи към тавана.

— За какво се замисли, приятел? — насмешливо попита Турецки.

— Чудя се коя е причината „кралят на казината“ толкова да се сближи с вицепремиерката.

— Това, разбира се, е доста интересен въпрос — разтегляйки думите бавно произнесе Турецки. — Ти, Лиля, имаш ли някакъв отговор?

— Вече ви казах, че й е приятел от детството.

— И като й е приятел от детството, защо непременно трябва да й стане приближен?

— Ами у нас така е прието. Той е само един спецкор. А кой редник не мечтае да стане генерал? Впрочем госпожа Стрелникова може и да не знае, че Робърт Уест е „крал“.

Лиля говореше с такъв тон, че не можеше да се разбере дали е сериозна, или се пошегува, за да ги подведе.

— Точно така, Лиля, голяма работа си! — хвана се Грязнов.

— Например Александър Борисович не знаеше, докато ти не му отвори очите. А щом като Турецки не знае…

— Не съм се интересувал — отби топката Турецки.

— Имам едно въпросче — вдигна ръка Грязнов. — Защо не е станал приближен по-рано? Да речем, по времето, когато е седял на чашка с кварталните алкохолици?

— Виждам, че сериозно си се заел с „краля“ — усмихна се Турецки.

— Работим по мъничко.

Лиля премълча, но в очите й се мярна задоволство, заиграха весели пламъчета.

— Да предположим, че не е знаела — махна с ръка Грязнов. — Но когато нейният приятел от детските години става собственик на разкошна вила с всичките му там удобства, на две чисто нови вносни коли и на апартамент в сграда, където живеят и благоденстват разни новобогаташи, Стрелникова не може да не е научила за това.

— Нашата дама се шегува — усети се Турецки. — Хубаво ни изпързаля… нас, глупаците.