Реката на тайните [bg]

— Ще ти го върна тъпкано, негоднико.

Вратата отново се отвори и в стаята влезе мъж на около четирийсет години, среден на ръст, с черна брада и гъста коса. Беше с бяла мантия и сандали.

— Закъсня, Роди — каза Хари. — Мигел развали всичко.

Този път Мърсър не можа да сдържи смеха си. Хари наистина бе надминал себе си. Отишъл бе толкова далеч, че бе накарал латиноамериканец да изиграе ролята на Иисус Христос.

— Добре, защото се чувствам адски смешно. — Мъжът изхлузи мантията през главата си. Отдолу беше с панталон и шарена риза. Усмихна се на Мърсър. — Добре дошъл обратно при живите. Казвам се Родриго Херара.

— Бащата на Роди служеше заедно с мен като инженер — обясни Хари. Преди инцидента, при който бе загубил крака си през петдесетте години, Хари Уайт беше капитан на кораб, първо в американската флота и после на товарни параходи в Азия. — Потърсих го, след като пристигнах в Панама и научих, че си в болница, от капитан Ваник, която беше любезна да ме посрещне на летището. Бащата на Роди починал преди няколко години, но той знаеше за мен от него. Роди е лоцман в Панамския канал. Или поне е бил доскоро. Има три деца горе-долу на годините на Мигел, затова той и съпругата му се грижеха за него.

Мърсър стисна ръката на панамеца.

— Обзалагам се, че вече се съмняваш в умението на баща ти да си избира приятели.

— Si — усмихна се Херара.

— Къде съм и откога съм тук?

— Намираш се в самостоятелна стая в медицинския център „Пайтиля“, най-добрата болница в Панама — отговори Лорън и му даде вода. — Тук си от четири дни. Лекарите решиха да те държат упоен, докато те тъпчат с антибиотици, защото реакцията ти към инфекцията беше много силна. Как си?

— Немощен, но иначе съм добре.

— Беше на системи и казаха, че когато се съвземеш, ще си в прилична форма. Освен това повръща само осемнайсет пъти. Мисля, че това е твърде малко за бактериална дизентерия.

— Като се има предвид, че Париж е градът на любовта, защо не се зарази с трипер като нормалните хора? — подхвърли Хари.

— Какво е трипер? — попита Мигел, който като всяко дете интуитивно разбра, че е чул лоша дума.

Роди го сгълча на испански и Мигел млъкна.

— Децата растат достатъчно бързо и без шегите ти, Хари — упрекна го той.

— Какво ли разбирам аз от деца? — рече Хари, разроши косата на Мигел и му прошепна в ухото — После ще ти кажа.

В стаята влезе медицинска сестра и троснато заповяда на Мърсър да заспива. Всички му казаха по няколко окуражителни думи и излязоха. Остана само Лорън. Тя хвана ръката му. И тогава той си спомни приятния мирис от миговете, когато беше в съзнание. Цветя и мента. Парфюмът й ухаеше на цветя, а пастата за зъби на мента. Щом ароматът се бе задържал във въздуха, Мърсър предположи, че тя е прекарала много време до него.

Лорън отметна настрана кичур от непокорните си коси.

— Кога се появиха симптомите?

— Започнаха, когато бяхме в палатката. Затова бързах да стигна до самолета. Ако бях припаднал на езерото, на вас с Мигел щеше да ви трябва твърде много време, за да повикате помощ. — Той я погледна в очите. — Но ти ме доведе в тази болница и спаси живота ми. Благодаря ти.