Реката на тайните [bg]

— Откъде знаеш, че хеликоптерът е на „ХачКо“?

— От идентификационния номер — отговори Роди. — Последните букви са ХК. „Хачърли Консолидейтид“ притежава няколко хеликоптера. Може да ги видите да летят над Канала. Всичките им идентификационни номера завършват на ХК. Базите им са строго охранявани, затова се съмнявам, че някой може да открадне техен хеликоптер.

Лорън изказа на глас думите, които вълнуваха всички.

— Те са виновни за убийството на Рубен и за стрелбата по екипа на Гари Барбър.

— И едва не убиха и нас на езерото с дълбочинните бомби — добави Мърсър, удовлетворен, че най-после има върху кого да излее гнева си. — Вероятно може да прибавим и атаката срещу мен в Париж. Не мога да повярвам, че тримата китайски професионалисти, които ме преследваха, не са свързани с „Хачърли“. — Още не знаеше самоличността на човека, който бе застрелял младия уличен крадец, нает да задигне дневника на Лепине. — Хари, в теб ли е дневникът?

— Долу в сейфа на хотела — отговори приятелят му, докато отново пълнеше чашата си.

— Добра идея.

— Беше на Лорън.

Мърсър искаше Хари да му донесе дневника, за да го прочете незабавно. Някъде на онези страници се намираше ключът за загадъчните случки. Защо инак някой би се опитал да го убие, за да вземе ръкописа? Въпреки всичко в момента Мърсър се ползваше с предимство, за което противниците му не знаеха — фактът, че има свидетели на действията им на езерото. Те не съзнаваха, че Мърсър е по следите им.

Лиу Юшен, директорът на „Хачърли“ за Панама, не разполагаше с дневника на Лепине, нито можеше да е сигурен дали мъжът, когото убийците му бяха преследвали в Париж, се е измъкнал, при това с дневника. Най-вероятно се бе простил с дневника и бе прогонил от съзнанието си мисълта за него. Пък и не знаеше, че дневникът е у свидетеля на злодеянията му. Това даваше на Мърсър пространство за действие. След няколко дни щеше да се почувства достатъчно силен, за да проучи „Хачърли Консолидейтид“ и Лиу Юшен. Искаше да използва това време, за да събере колкото е възможно повече информация за китайската компания, и в стаята имаше двама души, които можеха да му помогнат. Ако, разбира се, имаха желание.

— Роди, какво ти разказа Лорън за случилото се на езерото?

— Няколко дни те чакахме да дойдеш в съзнание и си разказвахме разни истории, дори как Хари ти е позволил да живееш в къщата му във Вашингтон, макар че аз лично не го вярвам.

Мърсър се засмя и погледна строго Хари, който си бе придал невинно изражение.

— Е, поне се държи, сякаш къщата е негова.

— Ако ме питаш дали съм готов да помогна, отговорът е да. — Обикновено приветливото изражение на Херара стана сурово. — Веждите му се свъсиха над черните очи със смразяваща ожесточеност. — С Кармен разговаряхме за това, след като капитан Ваник помогна на Хари да ни намери. Когато тя ме попита дали знам нещо за хеликоптера и разбрах, че са замесени „Хачърли“, осъзнах, че трябва да помогна. Взехме Мигел, за да не се тревожите за него, когато погнеш онези копелета. Заради тях останах без работа. Живеем от спестяванията си и се надявам профсъюзът да ми помогне да ме назначат отново. Опитвам се да продам яхтата си и ще се простим и с къщата си, ако нищо не се промени.