Реката на тайните [bg]

— Повече от болничната стая. — Без да се притеснява от намръщеното лице на Мърсър, Хари наля питиета на всички тройна доза „Джак Даниълс“ и безалкохолно за себе си, водка с лимонов сок за Мърсър и джин за Лорън. — Роди ще доведе семейството си да плуват в басейна. Когато дойде, може да поговорим.

Мърсър дълго стоя във ваната, като извика на Хари само веднъж да му налее още едно питие. Лорън и Хари му бяха купили някои неща, защото в една от спалните имаше дрехи с неговите размери. Мърсър си сложи джинси, спортна риза и маратонки.

— Не вярвам на загрижеността ти към мен, Хари. Каква е играта ти?

— Надявах се да изплатиш кредита, който похарчих в казиното. И да ми позволиш да използвам тази стая за седмица и нещо. Един Господ знае откога не съм ходил на почивка.

— Ти си пенсионер от много години и живееш в бара на Дребосъка. — Тонът на Мърсър беше хаплив, но и закачлив.

— Непрекъснато си на почивка.

Преди Хари да успее да възрази, на вратата се потропа и четири шумни деца, едното от които Мигел, нахлуха в стаята, последвани от Родриго Херара и привлекателна жена, няколко години по-млада от него. След като набързо се запознаха, Кармен Херара заведе нетърпеливите деца в басейна зад хотела.

— Изглеждаш добре — отбеляза Роди и прие предложената му бира.

— Лекарите казаха, че най-доброто за мен са почивката и храната, а и двете са прекрасни тук. Лорън спомена, че знаещ нещо за хеликоптера, който атакува Рубен и хората му. Благодаря, че дойде да го споделиш.

— Безработен съм от четири месеца — смутено призна Роди. Идването в този хотел е като Коледа за Кармен и децата. Аз трябва да ти благодаря.

Мърсър сдържа нетърпението си да научи нещо повече за хеликоптера. Въпреки че беше безработен, Херара бе взел Мигел, без да задава въпроси, и Мърсър му беше длъжник, трябваше да изслуша историята му. Освен това искаше да чуе разказа му. Гласът и държането на Роди излъчваха гордост и достойнство, които още не бяха смазани от суровата реалност, и Мърсър изпита уважение към него.

— Хари каза, че си работил на Канала.

— Бях лоцман, но ми отнеха разрешителното заради подозрителен инцидент.

— Подозрителен?

— Рудоносачът, на който бях лоцман, излизаше от шлюза „Педро Мигел“ и се насочваше към Атлантическия океан, когато изведнъж бяхме отклонени от курса. Блъснахме се в по-малък товарен кораб и пробихме дупка в корпуса му точно над ватерлинията. За щастие никой не пострада. Разследването не откри повреда в кораба, затова решиха, че вината е моя.

— Роди каза, че същото се е случило и с трима други лоцмани на същото място — прекъсна го Хари. — Сякаш попаднали в силно напречно течение, което ги принудило да се отклонят от курса. Педро Мигел се намира на юг от пролива Гейлард, най-тясната точка на Канала, и наблизо няма течения. Това не би трябвало да се случва.