Краля демон [bg]

Майка му направи крачка напред, а Хан заотстъпва, докато не опря гръб в камината. Тя насочи укорително пръст към него.

— Какво съм ти казала? Пак си се бил. Нали?

— Не — възрази той. — Просто… Спънах се в бордюра и паднах по лице на улицата.

— Сложи му студен парцал — посъветва го Мари от укритието на леглото си. Гласът ѝ трепереше, както обикновено се случваше, когато е разстроена. — Мамо, нали така спадало подутото?

Хан погледна сестричката си. Искаше му се той и майка му да проведат този разговор другаде. Но когато живееш в една-единствена стая над конюшня, няма къде да се скриеш.

— Кой беше тоя път? — попита майка му. — Разбойниците или гвардията? Или обра твърде много народ?

— Вече не съм обирджия — засегна се Хан. — Не бих…

— Нали тръгна да береш билки за Равнинския пазар? — продължи майка му. — Качи ли се изобщо в Ханалеа? Или през цялото време си скитал по улиците?

— Качих се в Ханалеа — отвърна Хан. Едва владееше нервите си. — С Жарава цял ден събирахме билки в планината.

Майка му присви очи и протегна ръка.

— Значи трябва да ми носиш пари.

Хан се сети за кесията си, вече притежание на Шив. У него бяха останали само парите на Лушъс, но — както постоянно си повтаряше — той не беше крадец. Преглътна сухо и сведе очи към пода.

— Не нося пари — отвърна накрая. — Взеха ми ги в Южен мост.

Майка му изпусна въздуха си през зъби, сякаш току-що бе потвърдил най-лошите ѝ страхове.

— Ти си прокълнат, Хансън Алистър, и зле ще свършиш — заяви тя. — Нищо чудно, че си загазил, щом по цял ден кръстосваш улиците. Като дружиш с улични банди и крадеш от хората…

— Вече не съм с Вехтошарите — прекъсна я Хан. — Още през есента ти обещах да ги напусна.

Майка му продължи да мели, все едно не беше казал нищо.

— … Като си имаш работа с противни хора от рода на Лушъс Чорлав. Може да сме бедни, но поне винаги сме били честни.

Нещо в Хан се отвърза, той отвори уста и думите се изляха сами.

— Честни сме били. Е, честността няма да напълни празния ни стомах. С честност не се плаща наем. През последната година аз ви изхранвам, а е много по-трудно без шайкаджийство. Да те видим как ще ни спасиш от затвора за длъжници само с пране и разнасяне на дрехи. А ако влезем в затвора, какво ще стане с Мари?

Майка му остана безмълвна, смаяно вперила в него сините си очи; дори устните ѝ бяха пребледнели, колкото и лицето ѝ. После грабна пръчка от купчината и замахна. Хан сграбчи инстинктивно китката ѝ и я задържа. Свързани от кръв и ярост, двамата впиха погледи един в друг. Постепенно яростта се изцеди и остана само кръвната им връзка.

— Няма да ти позволя да ме удряш повече — рече през зъби Хан. — Днес ме пребиха веднъж. Стига ми толкова.