На крачка от гроба [bg]

Той замлъкна и затвори очи. По някое време на разказа му аз се бях отпуснала и сега седях и го наблюдавах удивена. Беше съвсем прав, историята не беше хубава и аз наистина нямах представа през какво е преминал.

— Твой ред е. — Отвори очи и ги впи в моите. — Разкажи ми какво се случи с негодника, който те нарани.

— Боже, Боунс, не желая да говоря за това. — Свих се при спомена. — Унизително е.

Взираше се в мен с тъмните си очи, без да отмества поглед.

— Току-що ти разказах, че съм бил крадец, просяк и жиголо. Честно ли е да се измъкваш от въпроса ми?

Казано по този начин, той имаше право. Повдигнах рамене, прикривайки болката си и му разказах кратката версия на историята:

— Нищо особено. Момче и момиче се запознават, момичето е наивно и глупаво, момчето се възползва от момичето и го зарязва.

Той просто вдигна вежди и зачака.

Разперих ръце.

— Добре! Искаш подробностите? Мислех, че наистина го е грижа за мен. Поне той така ми каза и аз напълно се вързах на лъжите му. Два пъти излизахме заедно и на третия каза, че му се налага да мине през апартамента си, за да си вземе нещо, преди да отидем в един клуб. Когато стигнахме там, той започна да ме целува и да ми дрънка глупости за това, колко специална съм била за него… — Стиснах юмруци. — Казах му, че избързваме. Че трябва да почакаме, за да се опознаем, че това е първият ми път. Това не бяха пречки за него. Аз… аз трябваше да го ударя или да го отблъсна от себе си. Можех да го направя, бях по-силна от него. Но… — Сведох поглед. — Исках да го направя щастлив. Наистина го харесвах. И когато той не престана, просто стиснах зъби и му позволих да продължи. Не болеше толкова много, ако не мърдах… — Боже, щях да ревна всеки момент. Замигах бързо и поех на пресекулки дъх, потискайки спомена. — И това е. Един жалък път, и после той изобщо не ми се обади. Отначало се притеснявах… уплаших се да не му се е случило нещо лошо. — Изсмях се горчиво. — Следващия уикенд го видях да се натиска с друго момиче в същия клуб, в който щяхме да ходим заедно. Тогава ми каза, че никога не ме е харесвал и да се разкарам, защото ми било време да се прибирам и да си лягам в леглото. Същата нощ убих първия си вампир. До известна степен се случи заради това, че бях използвана. Бях толкова разстроена, че исках или да умра, или да убия някого. А някое същество, което иска да разкъса гърлото ми, щеше да ми осигури или едното, или другото.