Обречена на ранен гроб [bg]

— Засега.

Бях хваната в капан с майка ми, ядосаното й гадже, бивша любовница на Боунс, похотливият му създател и потайният му най-добър приятел. Какъвто и апетит да имах, когато слязох долу, беше изчезнал. Единственото нещо, което исках да направя, беше да се махна от всички тях, но това означаваше да се скрия в стаята си, което също ми беше писнало.

Може би имаше едно нещо, което можеше да помогне. Отидох до кабинетите и започна да ровя из тях с целенасочена решителност.

— Какво търсиш, Катрин? — попита майка ми.

— Алкохол.

Бях на третата си бутилка Джак Даниелс, когато Боунс пристигна. Беше залез-слънце, умиращите лъчи превръщаха косата му в червеникава, когато влезе през вратата. Дори един бегъл поглед към твърдите му, вълнообразни очертания накараха ръката ми да се затегне около уискито. Господи, изглеждаше добре, но имах нужда да затръшна вратата на мръсния си ум и да потърся други неща, за които да си мисля. Оборудване за фермата. Земеделие. Състоянието на икономиката.

— Дявол да ме вземе, котенце, това ли правиш цял ден? Пиеш?

Осъдителният тон, който Боунс използва загаси моментната ми страст. Не, нямаше нужда да размишлявам за държавния дефицит след това!

— Цветът ти е добър, така че кой си ти да говориш — казах. — Заради това ли се забави толкова? Тя имаше ли хубав вкус?

Ревнувах, колкото и глупаво да беше. Боунс взимаше жени, за да се храни по две причини — с външния си вид, те бяха покъртително лесни да се съгласят и защото харесваше вкуса им повече. Не вярвах, че Боунс наистина може да усети разликата между мъжка и женска кръв, докато не ми я доказа. Той можеше безупречно да определи пола на цяла кръвна банка. Веднъж бе казал, че мисли, че това може би е придобито предпочитание към естрогена.

— Тя със сигурност нямаше вкус на галон уиски. — Той изстреля обратно, приближавайки се и вдигайки вежда към близката празна бутилка. — Това ли е всичко, което си поела днес?

— Определено, Криспин — извика Иън. — Пие с храбростта на ирландец!

Нямах нищо тежко наблизо да хвърля по Иън, освен уискито, а нямаше да се простя с него.

— Майната ти, Иън!

Боунс грабна бутилката ми, но бях предвидила това. Задържах я и това беше като играта дърпане на въже.

— Остави я — прогърмя той, дърпайки ръката ми от наградата ми. — Трябва ти твърда храна, котенце, и около една бъчва е вода. Боже, къде е майка ти? Не може ли да се разчита на тази жена поне да следи какво ядеш?

Ако се опитваше да ме вбеси не можеше да избере по-добър начин.

— О, разбира се. Намери някой, който да ме храни, да ми дава вода и да ме държи на каишка. Знаеш ли за какво трябваше да се ожениш, Боунс? За куче, тогава нямаше да имаш всичките тези досадни проблеми, защото щеше от време на време да ги върши само.