Обречена на ранен гроб [bg]

— Мамо, радвам се да те видя. Сега бих искала да си взема истинска баня.

Тя стана.

— Всички в къщата знаят да не споменават къде сме, така че можеш да правиш каквото искаш, стига да не излизаш навън. Донесох някои дрехи за теб. В гардероба са. О, и не пускай телевизора. Или радиото и няма нужда да казвам, че не можеш да използваш телефона.

С тази полезна информация, тя излезе. Изчаках секунда, след това пуснах крака от леглото. Поне щях да се изкъпя без помощ. С бебешки стъпки и всичко.

След като бях напълно изкъпана, спретната и облечена, слязох на долния етаж, където можех да чуя всички други гласове. Мисията изпълнена за това да не знам къде, по дяволите, съм. Всичко, което можех да разбера бе, че къщата е стара, макар и модерно ремонтирана, и беше на стръмна скала. Прозорецът ми беше казал това. Зелени хълмове и скали се простираха докъдето можеше да стигне погледа и въздуха миришеше различно. Биха могли да бъдат в северните Скалисти планини, но някак си, не го усещах като Америка.

Може би Канада. Може би не.

Реших да спра да гадая. Това би обезсмислило целта, в крайна сметка.

Бърборенето спря с почти комична внезапност, когато влязох в кухнята.

Пет глави се вдигнаха с фалшиво безгрижие. В допълнение към майка ми и Анет, създателя на Боунс — Иън бе тук, заедно със Спейд и Родни.

— Здравейте всички, — отбелязах. — Това ли е целият екип? Или има повече от вас, които дебнат наоколо?

— О, има и още — започна майка ми, преди да извика: — Ох! Кой ме ритна?

Неженствено сумтене се изплъзна от мен.

— Това трябва да е Спейд. Така че, дори не ми е позволено да знам кой е тук? Защо това има значение?

— Само още няколко момчета, Кат — отговори Спейд пренебрежително, поглеждайки майка ми е предупреждение. — Нищо, за което да се тревожиш.

— Добре. — Ако бях настояла да науча повече, вероятно отново щях да получа превръзката за очи. Иън се бе облегнал на стол, е кръстосани в глезените крака. Тюркоазените му очи имаха закачлив блясък, когато ги плъзна към майка ми.

— Липсваше ми снощи, когато пристигнах. Радвам се да те видя отново, сладурче — провлече Иън.

Родни отправи на Иън същия предупредителен поглед като мен, но поради друга причина. Родни и майка ми се, ах, срещаха. Или поне, се срещаха последният път, когато чух. Да мисля за романтичния живот на майка ми, ме отвращаваше и това нямаше нищо общо е това, че Родни е гул.

— Остави майка ми на мира — казах на Иън, а очите ми светеха към него.

Той се усмихна без разкаяние. Иън нямаше да знае как да почувства угризения дори и задгробният му живот да зависеше от това. Въпреки че се бе доказал като верен приятел на Боунс, с Иън имахме мрачна история. Той обичаше да колекционира редки и необичайни, независимо дали предмети или хора. Тази склонност бе довела до това, Иън веднъж да се опита ме изнудва в отношенията тип приятели с облаги, преди да разбере цялата ми история с Боунс. Сега Иън не използваше неподходящи действия към мен, но изглежда му доставяше удоволствие в намирането на начини да ме дразни.