Петият гроб отвъд светлината [bg]

— Да, има приятели. — Тафт беше добър човек. Едва не бе умрял, докато се опитвал да спаси сестра си и все още се грижеше за нея. Но трябваше да знае истината за нея. — И все още е откачена, както винаги, ако се чудиш. Имаше ли слабост към ножици, когато беше малка?

Той се подсмихна.

— Отряза косите на всичките си кукли, ако това имаш предвид.

— Знаех си. Щях да си тръгна с напълно гола глава от онова място, ако ме беше докопала. Ще трябва да го запомня за в бъдеще.

— Добре, предполагам, че ще се връщам обратно.

— Последвай Чарли обратно до града — каза Чибо.

— Чичо Боб! — казах аз, гласът ми беше носово мрънкане от вида, който знаех, че мразеше. — Чакай, това е страхотна идея. Мъжът с джипа може да се върне. — Погледнах към Тафт. — Просто стреляй, ако видиш някакъв черен джип да се задава към нас.

— Ще го направя — каза той. Но лъжеше. Можех да позная.

— Съжалявам, че те довлякох до тук — казах на Чибо. — Тя трябва да се появи рано или късно. Каза, че семейството й не могло да открие тялото й. Че е била там с дни. Някой трябва да е докладвал, че е изчезнала.

— Ще проверим — каза Чибо. — Междувременно имам среща със стик за голф и малка топка.

— Ти и твоите малки топки. — Поклатих глава разочаровано. Как можех да свърша някаква работа без роби? Като стана дума за роби, по обратния път към града се обадих на Гарет.

— Мъж в джип се опита да ме убие.

— Това е странно.

— Защо?

— Защото мъжът, когото наех, не кара джип.

— Това е странно. — Суопс. Винаги майтапчия. — Чакай. Ако някой друг ме убие, пак ли ще трябва да му платиш?

— Мисля, че поне трябва да получа отстъпка.

— Нали? Освен това има гол старец на пасажерската ми седалка.

— Твърде много информация, Чарлз.

Горкият мъртъв гол мъж. Никой не искаше да знае за него.

— Е? Марв има ли предишни провинения?

— Нищо. Досието му е безупречно, но на колко години каза, че е?

— Не знам, около тридесет и пет?

— Тогава съм гледал грешния Марвин Тайдуел. Този тип е на петдесет и четири. И мъртъв.

— Наистина, да, този не изглежда толкова мъртъв.

— Вероятно не, но може да си имаш работа с кражба на самоличност.

— Наистина ли? — попитах, изправяйки се. — Не бях помисляла за това.

— Отново, съмнително е, но мога да се поразровя, ако искаш.

— Искам. Безкрайно благодаря.

Знаех, че има причина да го търпя. Затворих и се замислих за казаното от него. Кражба на самоличност. Това вече би било уличаващо. Знаех, че шансовете бяха срещу мен, както и че моят мъртъв гол мъж беше далеч над петдесет и четири години, но за всеки случай го погледнах и го попитах:

— Името ти случайно не е Марв, нали?