В капана на времето [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928874, 9789542928881
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В капана на времето [bg]». Краткое содержание книги:
— Не — усмихна се той. — Много говориш. — Наведе се, целуна ме, после ме взе на ръце и седна на леглото. Аз седях в скута му. Отпуснах се назад и го придърпах решително върху себе си.
— Клеър, не! — възкликна той, когато започнах да откопчавам килта му.
Втренчих се в него.
— Защо не?
— Ами — започна смутено и леко изчервен. — Детето… не искам да го нараня.
Засмях се.
— Джейми, не можеш да го нараниш. То е голямо колкото връхчето на пръста ми. — Вдигнах пръст, за да покажа, после го прокарах по извивката на долната му устна. Той хвана ръката ми и внезапно ме целуна, сякаш за да изличи гъдела от допира ми.
— Сигурна ли си? Защото… сигурно няма да му хареса да го лашкаме насам-натам.
— То няма да забележи — уверих го и отново се захванах с килта.
— Ами… щом си сигурна.
Нa вратата се почука силно и, типично за всички гали, слугинята влезе точно навреме, заднишком, като небрежно издра вратата с една цепеница. Ако се съдеше по драскотините на дървото, това беше обичайният ѝ метод на действие.
— Бонжур, мосю, мадам — промърмори тя и се отправи към огнището. Някои са си добре, сякаш казваше поведението ѝ по-красноречиво от всякакви думи. Вече бях свикнала с безразличието на слугите при вида на гостите в хановете, колкото и неглиже да беше той, затова само прошепнах: „Бонжур, мадмоазел”, за да приключа въпроса. Приключих и заниманията си с килта на Джейми, плъзнах се под завивките и ги издърпах нагоре, за да скрия порозовелите си бузи.
Джейми, много по-хладнокръвен от мен, сложи стратегически една възглавница в скута си, облегна лакти на нея, опря брадичка на дланите си и започна любезен разговор със слугинята, в който похвали кухнята на хана.
— А виното откъде го взимате, мадмоазел? — попита той.
— Отвсякъде. — Тя сви рамене, докато трупаше съчките с опитни движения. — Отдето е най-евтино. — Пълното ѝ лице се сбръчка леко в усмивка, когато погледна крадешком към Джейми.
— Тъй си и мислех — отвърна той ухилен и тя изсумтя развеселено.
— Мога да ви доставя на същата цена, но два пъти по-хубаво — предложи той. — Кажи на господарката си.
Тя вдигна скептично вежда.
— А каква е вашата цена, мосю?
Той направи съвсем галски жест на великодушие.
— Нищо не искам, мадмоазел. Ще се видя с един земляк, които продава вино. Може да му уредя нова сделка, за да ме приеме с радост.
Тя кимна в съгласие и се надигна със сумтене.
— Добре, мосю. Ще говоря с господарката.
Вратата се затвори с трясък след нея, подпомогната от умелото врътване на хълбока ѝ. Джейми отмести възглавницата, стана и започна да закопчава килта си.
— Къде си мислиш, че отиваш? — възкликнах аз.
Той ме погледна, на устните му играеше неохотна усмивка.
— О… ами… сигурна ли си, сасенак?
— Да, ако и ти искаш — отвърнах, не можах да устоя.
Той ме огледа строго.
— Е, щом е така. Чувал съм, че трябва да се угажда на бъдещите майки. — Остави килта да падне на пода, седна до мен само по риза и леглото изскърца под тежестта му.
Дъхът му излизаше на облаче, когато отметна завивката и разтвори нощницата ми, за да открие гърдите. Наведе глава да ги целуне, леко докосна едното зърно с език и то се надигна като по магия — тъмнорозова издутина на бялата кожа.
— Господи, толкова са хубави! — прошепна той и повтори същото от другата страна. Обхвана с ръце гърдите ми и ги огледа с възхищение. — По-тежки са, мъничко. И зърната са потъмнели. — Проследи с показалец извивката на едно тънко косъмче до тъмната ареола, което сребрееше на утринната светлина.
Вдигна завивката, претърколи се до мен и се озовах в ръцете му. Плъзнах своите по извивките на гърба му и ги спуснах до твърдите издутини на задника му. Голата му плът беше студена, но вече не настръхваше заради топлината на допира ми.
Опитах се да го накарам да проникне в мен веднага, но той нежно устоя, притисна ме към възглавницата и започна да хапе ухото ми. Плъзна ръка по бедрото ми, тънката материя на нощницата се къдреше на вълни пред нея.
Главата му се спусна надолу, ръцете му нежно разтвориха бедрата ми. Аз потреперих за миг от студ, после се отпуснах напълно в топлината на търсещата му уста.
Косата му беше спусната, още неприбрана на тила, и нежните червени кичури галеха бедрата ми. Тежестта на тялото му почиваше приятно между краката ми, а едрите ръце бяха на заоблените ми хълбоци.
— Ммм? — долетя питащ звук отдолу.
Аз се извих леко в отговор и тих смях обля кожата ми с топлина.