Искрено ваш Шурик [bg]

Любовните им отношения що-годе мъждукаха: веднъж Аля го помоли да й помогне да отнесат от института до общежитието трилитрова кутия крадена боя. Беше следобед и съквартирантките й ги нямаше. Аля обгърна шията му с мургавите си ръце, затвори очи и полуотвори устни. Шурик я целуна и направи всичко, което трябваше. С удоволствие.

Друг път Аля отиде у Шурик, когато Вера Александровна беше на някакви медицински процедури, и още веднъж получи солидно доказателство, че отношенията им с Шурик са любовни, а не чисто приятелски, комсомолски…

Разбира се, не можеше да не вижда разликата между своята умерена връзка и страстите, изгарящи флегматичната по-рано Лена и нейния шоколадов Енрике. Но и Шурик все пак не беше негър от Куба, а бял човек от улица „Новолесная“. Аля пък подозираше, че макар Куба да беше чужбина, все пак донякъде приличаше на Казахстан… Вярно, кубинецът се канеше да се жени, а Шурик не отваряше и дума за това. От друга страна, Стовба беше бременна… Но нали и Аля би могла… И тук тя се объркваше: кое бе по-важно — учението или омъжването?

В началото на април Стовба съобщи, че са подали заявление в Двореца на бракосъчетанията.

Момичетата бяха във възторг: преди това се опасяваха да не би Енрике да изостави Стовба, придумваха я да направи аборт, но тя само се блещеше и развяваше бялата си коса. Имаше му доверие. Такова доверие, че дори се канеше да пише на родителите си за предстоящото си омъжване. Само едно притесняваше приятелките й — че детето ще бъде черно. Но Стовба ги утешаваше: майката на Енрике била почти съвсем бяла, по-големият му брат, от другия й съпруг, американски поляк, си бил направо блондин, само баща му бил черен. Да, но пък черният му баща бил приятел на Фидел Кастро, бил воювал в един отряд с него… Така че детето като нищо можело да се роди бяло, защото щяло да бъде почти квартерон. Момичетата клатеха глава, но вътрешно съжаляваха: по-добре да беше руснак… Макар че всички бяха обикнали самия Енрике: той беше весело и добро момче, въпреки че също като Стовба произлизаше от семейство от партийната върхушка. Но той не се правеше на важен като своята любима — ходеше, сякаш танцуваше, постоянно пееше и вечно сънената Стовба, която едва ли не от първия ден бе пробудила неприязън у всички в курса престана да се прави на важна, да се лакоми за всичко и благодарение на своята съмнителна — от расова гледна точка — връзка стана приятна на всички.