Кървави книги (Том 5) [bg]

Ето я и сега на шосето, което се виеше към крайбрежието на Китнос. Какво можеше да й предложи то освен скучно шофиране през обраслите с ниски шубраци околности? Случайна среща с някоя коза по пътя и гледка от скалите към синьото Егейско море? Ванеса можеше да се наслаждава на такава гледка и от хотела си в залива Марика, трябваше само да се надигне от леглото. Но другите шосета, които тръгваха от този кръстопът, бяха обозначени с табели: едното водеше до Лутра с руините на някогашната му венецианска крепост, а другото до Дриопис. Тя не беше посещавала нито едно от тези селища, пък беше чувала, че и двете са очарователни, но фактът, че вече е чувала за тях, ги правеше безинтересни. Докато третото шосе, което може би не водеше доникъде - и нищо чудно да бе точно така, - поне стигаше до някаква неназована дестинация. А това не беше малка препоръка. И така, подтиквана от чиста проба нездраво любопитство, Ванеса пое по него.

Пейзажът от двете страни на пътя (по-точно пътеката, в която скоро се превърна) беше, меко казано, невзрачен. Не се виждаха и кози може би защото рядката растителност не изглеждаше особено питателна. Островът не беше рай. За разлика от Санторини с неговия живописен вулкан или Миконос - Содома на Цикладските острови - с луксозните му плажове и още по-луксозни хотели, Китнос не можеше да се похвали с нищо привлекателно за туристите. И тъкмо затова Ванеса беше тук: колкото се може по-далеч от тълпата. А тази пътека несъмнено щеше да я отведе още по-далеч от нея.

Викът, който долетя от могилите вляво, не можеше да бъде пренебрегнат. Това беше вик на неподправена тревога и се чу ясно въпреки силното бръмчене на взетата под наем кола. Ванеса спря стария автомобил и изключи двигателя. Викът се чу отново, но този път бе последван от изстрел, кратка пауза и втори изстрел. Без да се замисли, тя отвори вратата на колата и слезе на пътеката. Въздухът ухаеше на пясъчни лилии и мащерка - аромати, които до този момент не беше усетила заради вонята на бензин в купето. Докато вдъхваше приятния мирис, тя чу трети изстрел и този път видя някакъв мъж -намираше се прекадено далеч, за да го разпознае, ако ще да беше и собственият й съпруг, - който прехвърли билото на един от хълмовете и изчезна в падината зад него. След три-четири удара на сърцето й се появиха и преследвачите. Прозвуча още един изстрел, но Ванеса с облекчение видя, че е насочен във въздуха, а не към мъжа. Те го предупреждаваха да спре, не целяха да го убият. Подробностите от външния вид на преследвачите бяха неясни като тези на беглеца освен един зловещ щрих - бяха облечени целите в черно.

Ванеса постоя до колата, като се чудеше дали да се качи обратно в нея и да продължи по пътя си, или да отиде и да разбере за какво е целият шум. Гърмежите не й допадаха, но можеше ли да обърне гръб на подобна загадка? Когато мъжете в черно се изгубиха от поглед, тя взе решение и тръгна към мястото, на което ги бе видяла, като се стараеше да е колкото се може по-незабележима.