Нощният ловец [bg]

— Между ударите на Ла Гуерта в гърба и онези приказки за Айнщайн ли? Професионалната ми репутация хич я няма. — В гласа й прозвуча повече горчивина, отколкото мислех, че е възможно за човек на нейната възраст.

— Добре. Важното е да нямаш какво да губиш.

— Направих каквото можах — изсумтя Деб. — Ако затъна още малко, ще правя кафе за кварталните полицаи. Накъде биеш, Декстър?

Притворих очи и бавно казах:

— Ще изразиш писмено убеждението си — пред капитана и пред целия отдел, — че Дарил Ърл е арестуван неправомерно и че скоро ще има друго убийство. Ще представиш няколко убедителни довода, които ще подбереш от твоето разследване, и за известно време ще се превърнеш в посмешището на Маями Метро.

— Вече съм — каза тя. — Голяма работа. Има ли обаче някаква причина да правя нещо подобно?

Поклатих глава. Понякога просто не можех да повярвам, че е толкова наивна.

— Сестричке, скъпа, ти не вярваш, че Дарил Ърл е виновен, нали?

Не отговори. Можех да я чуя как диша и ми хрумна, че и тя трябва да е преуморена като мен, но за разлика от мен не може да разчита на силата, която дава енергията на увереността в собствената ти правота.

— Деб?

— Той си призна, Декстър — каза тя накрая и почувствах изтощението в гласа й. — Аз не… правила съм грешки преди, дори когато… искам да кажа… но той си призна. Това не… По дяволите! Може би просто трябва да оставим нещата така, Декс.

— И да дадем зелена светлина на неверниците. Тя не е арестувала когото трябва, Дебора. И сега ти ще смениш тактиката.

— Да бе!

— Че Дарил Ърл Макхейл не е извършителят на убийствата — казах, — е извън всяко съмнение.

— И да си прав, какво от това?

— Какво?! — Сега вече трябваше да премигна и да се учудя.

— Ами виж, ако аз съм убиецът, няма ли да разбера, че съм отървала кожата? След ареста на другия парата вече е изпусната, нали се сещаш? Защо просто да не престана? Или поне да се преместя на друго място и да започна отначало?

— Невъзможно — казах. — Ти не разбираш как мисли този човек.

— Добре де, не разбирам — отвърна тя. — А ти откъде разбираш?

Предпочетох да пренебрегна тази реплика.

— Той ще остане тук и отново ще убива. Ще ни покаже всичко, което мисли за нас.

— А то е?

— То не е добро — признах. — Направихме глупост, като арестувахме очевиден идиот като Дарил Ърл. Смешно е.

— Ха-ха — каза Деб, но в гласа й не прозвуча веселие.

— Освен това ние го обидихме. Приписахме на този малоумен недодялан селянин всички заслуги за неговата работа, а това е все едно да кажеш на някой гений, че шестгодишното ти хлапе може да рисува като него.

— Декстър, този човек е касапин!

— По свой начин, Дебора, той е художник. Така гледа на себе си.