Нощният ловец [bg]

Един-единствен репортер, някакъв си от местния филиал на Ен Би Си, запита Ла Гуерта дали е сигурна, че убиецът е Макхейл. И когато тя каза, че изобилието от неоспорими улики сочи именно в тази посока, а и понеже признанието било решаващо, се предаде. Или беше удовлетворен, или тя просто беше прекалено убедителна.

Това беше. Случаят бе приключен, справедливостта възтържествува. Могъщите механизми на вдъхващия благоговение апарат за борба с престъпността отново победиха тъмните сили, обсадили нашия прекрасен град. Великолепно шоу! Ла Гуерта пусна две-три снимки на злокобната мутра на Дарил Ърл заедно със своите лъскави нови снимки, правени по време на разследването от някой моден фотограф от Саут Бийч с хонорар от 250 долара на час.

По странна ирония двете неща формираха удивителна комбинация. Привидната опасност и леталната реалност — така различни. Понеже колкото и недодялан и първичен да изглеждаше Дарил Ърл, истинската заплаха за обществото беше Ла Гуерта. Тя беше прибрала хрътките, тя беше прекратила гонитбата и бе изпратила хората обратно в горящата сграда.

Аз ли единствен виждах, че няма как Дарил Ърл Макхейл да е убиецът? Че тук прозират стил и ум, които глупак като Макхейл не би могъл дори да проумее?

Нищо не ме е карало да се чувствам толкова самотен, колкото възхищението към работата на истинския убиец. Сякаш частите на разчлененото тяло пееха за мен рапсодия на безкръвното великолепие, която даряваше сърцето ми с лекота и изпълваше вените ми с отровно благоговение. Разбира се, това нямаше нищо общо със страстния ми стремеж да хвана истинския убиец, хладния и гибелен екзекутор на невинни, който несъмнено трябваше да бъде изправен пред правосъдието. Нали, Декстър? Нали? Ало?

Седях в апартамента си, търках лепнещите си за сън очи и премислях шоуто, на което току-що бях станал свидетел. Беше съвършено почти на границата на възможното за пресконференция без безплатна храна и голи манекенки. Очевидно Ла Гуерта дърпаше всяка струна, до която се беше докопала, за да превърне събитието в най-голямата, най-бляскавата конференция, и бе успяла. Навярно за пръв път в своята отдадена на преклонение пред Гучи кариера тя наистина искрено вярваше, че е намерила правилния човек. Трябваше да повярва в това. Всъщност донякъде беше тъжно. Мислеше си, че този път е свършила всичко както трябва. Правеше не просто тактически ходове — в представите си тя печелеше от чиста и добре осветлена операция. Разрешила беше случая, свършила си беше работата, хванала беше лошия, сложила беше край на убийствата. Заслужени аплодисменти от всички за добре свършената работа. Каква изненада я очакваше обаче, когато откриеха следващия труп!