Вечната нощ [bg]

Еф остави на тезгяха разрязаното жило и се върна при съще­ството. Киселата му бяла кръв беше разяла маркуча, който дър­жеше шията му, но мятането и тръшкането бяха стихнали. Еф отвори гърдите на вампира с класическия Y-образен разрез от стернума до корема. През калцифицираните ребра видя, че въ­трешността на гръдния кош е мутирала в квадранти или камери. Той отдавна беше стигнал до извода, че целият храносмилателен тракт се преобразява от вампирската зараза, ала никога досега не беше виждал гръдната кухина в зрялата й форма.

Ученият в него намери това за крайно необикновено.

А човекът - за съвършено отблъскващо.

Чу стъпки над главата си и спря да реже. Тежки стъпки на обу­ти крака. Обаче някои вампири също не ходеха боси - качестве­ната обувка надживяваше всички останали части от облеклото. Погледна смачканото лице и строшената глава на вампира с на­деждата да не е подценил силата на Господаря и така неволно да е довел противника.

Взе дългия меч и лампата. Отстъпи към входа за хладилното помещение, откъдето имаше добър изглед към стълбите. Нямаше смисъл да се крие; вампирите чуваха пулса на човешкото сърце, който движеше жадуваната кръв.

Стъпките слизаха бавно до последните няколко стъпала - тук се втурнаха и вратата се отвори с ритник. Еф зърна отблясък на сребро, дълго острие като неговото. Веднага разбра кой иде и си отдъхна.

Фет видя опрения на стената Еф и присви очи в обичайния си маниер. Унищожителят носеше вълнени панталони и тъмносин анорак. Коженият ремък с катарама на торбата за оръжия мина­ваше напряко през гърдите му. Побутна качулката назад, разкри сивкавото си лице и прибра меча в ножницата.

- Василий? Какво, по дяволите, правиш тук?

Фет видя престилката за аутопсии и ръкавиците на Еф, после обърна поглед към все още живото същество, изкормено на ма­сата.

- Какво, по дяволите, правиш ти тук? Аз пристигнах днес...

Еф се помести от стената и прибра оръжието си в торбата на пода.

- Изследвам този вампир.

Фет се доближи до масата и погледна размазаното лице на съ­ществото.

- Ти ли направи това?

- Не. Не пряко. Ударен беше от падащо парче цимент. А ци­ментът падна, защото аз взривих една болница.

Фет го измери с поглед.

- Чух. Значи, ти беше?

- Почти ме пипнаха.

Еф изпита облекчение, веднага щом видя Василий. Но усети още как тялото му се напряга от гняв. Застина на място. Не знае­ше какво да прави. Трябваше ли да прегърне ловеца на плъхове? Или трябваше да се сбият?

Фет потрепери и загърби съществото.

- А, и затова реши да го смъкнеш тука. Да си поиграеш с него.

- Видях възможност да отговоря на някои важни въпроси от­носно биологичната система на нашите мъчители.