Вечната нощ [bg]

Барнс гордо разгледа пастичката.

- Правят ги специално за мен. Всеки ден, в една пекарна в Куийнс, само за мен. Когато бях дете, мечтаех за тях, но не можех да си ги позволя... А сега...

Барнс отхапа, седна начело на масата и постла салфетка върху коленете си.

Щом разбра, че храната не е отровна, грабна една слива и бър­зо я погълна. Попи сока от брадичката си и се пресегна за още една.

- Копеле такова - рече тя с пълна уста.

Барнс се усмихна механично, очаквайки нещо по-добро от нея.

- Ех, Нора, минавате направо към същината... „Реалист“ е по- подходяща дума. Ако искате, и „опортюнист“. Мога да го приема. Може би. Но това сега е един нов свят. Който приеме този факт и се приспособи, живее много по-добре.

- Колко благородно. Симпатизант на тези... тези чудовища.

- Тъкмо напротив, бих казал, че способността да проявявам симпатия не ми е присъща.

- Тогава спекулант.

Барнс се позамисли и продължи да се преструва, че водят уч­тив разговор. Дояде пастичката и облиза върховете на пръстите си един по един.

- Може би.

- Или пък „предател“? Или „мръсник“?

Барнс удари с длан по масата.

- Достатъчно - рече той и замаха е ръка, за да отпъди думата като досадна муха. - Държите се за морала, понеже само това Ви остана! А вижте мен! Вижте всичко, което имам...

Нора не отклони поглед от него.

- Убиха всички истински водачи още в първите седмици. Хора­та, които оформяха общественото мнение, които имаха влияние. Така направиха място такива като Вас да изплават на върха. Едва ли е особено приятно. Да изплавате върху нечистотията.

Барнс се усмихна, като че нейното мнение не значеше нищо.

- Опитвам да се държа цивилизовано. Опитвам да Ви помогна. Затова седнете... Яжте... Разговаряйте...

Нора побутна стола, за да се отдалечи малко от Барнс.

- Позволете - каза той. И почна да маже кроасан е масло и сладко от боровинки за нея. - Използвате военновременни по­нятия като „предател“ и „спекулант“. Ако въобще е имало война, то тя е свършила. Някои хора, такива като Вас, още не са приели новата реалност. Но се заблуждавате. Всички ли трябва да сме роби? Това ли е единственият избор? Не мисля така. Има и сред­но положение, даже високо. За онези малцина сред хората, които притежават изключителни умения и са достатъчно прозорливи да ги прилагат.

Положи кроасана в чинията на Нора.

- Бях забравила колко сте хлъзгав. И амбициозен.

Барнс се подсмихна, сякаш това беше комплимент.

- Е, и в лагера може да се живее пълноценно. Човек може да живее не само за себе си, но и за другите. Такава основна биоло- гична функция като производството на кръв е огромен ресурс за техния вид. Да не мислите, че при това положение не разполагаме с възможности за влияние? Тоест, ако човек постъпва правилно. Ако успее да им покаже, че е ценен за тях.