Вечната нощ [bg]

Момчето стана доста ловък стрелец и Господаря награждава­ше всеки успех с нова привилегия. Зак проявяваше любопитство към момичетата. Всъщност, към жените. Господаря се погрижи да му доведат няколко. Не за разговор. Зак искаше да ги гледа. При това от място, където те да не го виждат. Не че беше необичайно срамежлив или уплашен. Тъкмо напротив, беше хитър и затова не искаше да го виждат. Не искаше да ги докосва. Още не. Обаче ги гледаше - почти както гледаше леопарда в клетката.

През всичките си години на земята Господаря рядко беше пре­живявал нещо подобно - възможността да подготви бъдещото си тяло така грижливо и внимателно. Стотици години, дори и когато живееше под покровителството на могъщите, Господаря винаги се криеше, хранеше се и живееше в сенките, избягваше врагове­те си и беше сдържан поради примирието с Древните. Ала сега светът беше нов, а Господаря имаше за свой любимец човешко същество.

Момчето беше умно и душата му беше съвършено прозрачна. Господаря беше вещ манипулатор. Знаеше как да натисне буто­ните за алчност, желание, мъст, пък и засега тялото му беше доста впечатляващо. Някога Боливар беше истинска рок звезда, следо­вателно такъв беше и Господаря сега.

Ако Господаря предположеше, че Зак е умен, Зак веднага ста­ваше по-умен - имаше стимул да дава на Господаря най-добро­то от себе си. Затова ако Господаря предположеше, че момчето е жестоко и лукаво, то придобиваше тези черти, за да му угоди. Така през дългите месеци на среднощни разговори и въздействие, Господаря учеше момчето, отглеждаше тъмнината, която вече се беше настанила в неговото сърце. И усещаше нещо, което не бе усещал от векове - че момчето му се възхищава.

Това ли беше да си баща? И винаги ли бащинството беше такъв чудовищен труд? Да ваеш душата на любимите си по свой образ и подобие, в своята сянка?

Краят наближаваше. Решителното време. Господаря усещаше това в ритъма на вселената, в дребните знаци и поличби, в мело­дията на Божия глас. Господаря щеше да се настани в още едно тяло за вечни времена и властта му над земята щеше да продължи. Все пак, кой можеше да спре Господаря с хилядите очи и хиляди­те усти? Господаря, който сега управляваше армиите и робите и държеше света в страх?

Можеше в миг да прояви своята воля в тялото на някой слуга в Дубай или във Франция само чрез мисълта си. Можеше да нареди изтреблението на хиляди и никой да не разбере, понеже вече не съществуваха средства за осведомяване. Кой би опитал? Кой би успял?

И тогава Господаря поглеждаше очите и лицето на момчето и съзираше чертите на своя враг. Врагът, който въпреки своята не­значителност, не се предаде.

Гудуедър.

Дарите на Гудуедър и неговите хора срещу установения от Господаря ред бяха незначителни - просто вандализъм. Но за тях се носеше мълва, говореше се из фермите и фабриките и с всяко преразказване тези действия се преувеличаваха. Превръщаха се в символ. А Господаря знаеше важността на символите. В Нулевата нощ той настоя във всеки от превзетите градове да се опожарят множество сгради. Искаше пепелта и разтопеният метал да ос­танат, да бележат картите на градовете като символи на неговата власт. Паметници на неговата воля.