Вечната нощ [bg]

Голи крака, боси стъпала. Вампирът лежеше по очи на земята.

Еф забави стъпка, заобиколи колчетата. Огледа прострения между парчетата тухли и цимент вампир. Под лицето му се об­разуваше локва от бяла, пълна с червеи, кръв. Вампирът не беше освободен: червеите продължаваха да се гърчат под плътта му, тоест кръвта още циркулираше. Явно раненото същество беше в безсъзнание, или както там се нарича това при немъртвите.

Еф намери най-едрата буца тухли и цимент. Вдигна я над глава­та си, за да довърши съществото... ала бе надвит от някакво зло любопитство. С ботуша си обърна вампира по гръб. Онзи про­дължи да лежи, без да помръдва. Трябва да беше чул тътена на па­дащите тухли и да беше погледнал нагоре, понеже лицето му бе размазано.

Буцата натежа в ръцете на Еф, той я спусна и я захвърли на зе­мята току до главата на вампира. Никаква реакция.

Моргата беше отсреща. Голям риск. Обаче ако съществото беше наистина сляпо, както изглеждаше, то не би могло да преда­де на Господаря какво вижда. А ако освен това и мозъкът му беше поразен... то изобщо не беше в състояние да се свърже с него и местоположението му беше непроследимо.

Еф се хвана за работа веднага, преди да успее да размисли. Пъхна ръце под мишниците на съществото, като се пазеше от лепкавата му кръв, и го извлече от тротоара през улицата. Вкара го в моргата през рампата за линейки.

Прибута едно столче, за да може по-лесно да качи вампира на масата за аутопсии. Действаше бързо, върза китките му под маса­та с гумен маркуч, после хвана и глезените му за краката на масата.

Еф погледна проснатото на масата същество. Да, той наисти­на щеше да го направи. Извади от шкафа престилка и си нахлузи два чифта латексови ръкавици. Пъхна в тях ръкавите на ризата си, крачолите натика в ботушите, за да няма изложени места. В шкаф­чето над една от мивките намери чиста маска и си я сложи. После примъкна помощна масичка и нареди върху нея десетина различ­ни инструмента от неръждаема стомана, всичките режещи.

Междувременно вампирът дойде в съзнание, размърда се, усе­ти, че е вързан и почна да се бори, като вдигаше и спускаше таза си, за да се измъкне. Еф го привърза здраво с още маркуч през кръста и през врата.

Застанал зад главата на създанието, Еф побутна жилото му със сонда, понеже не беше изключено то още да действа въпреки премазаното лице. Видя как гърлото на вампира се издува, чу по- тракването под челюстта, когато той опита да изстреля жилото. Но мандибулата му беше счупена отвътре и на Еф му остана да се пази само от кръвните червеи. За целта имаше под ръка ултрави­олетова лампа.

Прокара скалпела през гърлото на вампира и го отвори до хра­нопровода, като сряза и отмести настрани връзките. Тук Еф беше особено предпазлив заради конвулсиите - съществото се мъчеше да раздвижи челюст. Месестото жило стоеше прибрано и непод­вижно. Еф клампира тесния му край и издърпа. Жилото се раз­простря надълго. Съществото опита да възвърне контрола си над израстъка чрез присвиване на мускула в основата.