Вечната нощ [bg]

Няколко вампира стояха като стражи в кръга. Нора се удържа да не потрепери при вида им. Бяха напълно изложени на стихии­те - голата им бледа кожа не беше покрита с никакви дрехи, но не личеше да им е неудобно; черният дъжд биеше по голите им глави и рамене и се стичаше по прозрачната им плът. С неподвижно от­пуснати ръце стригоите наблюдаваха преминаването на хората с мрачно безразличие. Те бяха едновременно полицаи, кучета-па- зачи и наблюдателни камери.

- Охраната налага режим и всичко върви много подредено - каза Сали, доловила страха и напрежението на Нора. - Всъщност, има съвсем малко инциденти.

- Съпротива от страна на хората?

- Разни нарушения - отвърна Сали, изненадана от предполо­жението.

Кожата на Нора настръхна от това, че е толкова близо до вам­пири, а не разполага с никакво сребърно острие, с което да се защити. И те я усетиха. Жилата затропаха тихо по небцата им, докато душеха из въздуха, доловили мириса на адреналин.

Сали побутна Нора, за да побързат.

- Не можем да се бавим тук. Не е позволено.

Нора усещаше как черно-червените очи на стражите ги про­следяват. Сали я поведе по дълга алея покрай приличните на скла­дове сгради. Нора премери на око загражденията - вериги с ока­чени оранжеви противоураганни мрежи, които запречваха погле­да извън лагера. Отгоре преградите бяха наклонени под ъгъл от четиридесет и пет градуса и излизаха извън полезрението й, но на няколко места тя зърна намотки бодлива тел, които стърчаха като лизнато на коса. Трябваше да намери друг път за бягство.

Оттатък видя голите върхове на далечни дървета. Вече знаеше, че се намира извън града. Говореше се за голям лагер северно от Манхатън и два по-малки: на Лонг Айлънд и в северната част на Ню Джърси. Докараха Нора тук с качулка на главата, а и тя беше твърде притеснена и угрижена за майка си, за да мисли и за това колко време е пътувала.

Сали отведе Нора до една плъзгаща се порта от мрежа, висо­ка дванадесет стъпки и поне толкова широка. Беше заключена, а вътре в будка стояха две жени пазачки, които кимнаха свойски на Сали и с общи усилия отключиха портата и я побутнаха, колкото новодошлите да влязат.

Зад вратата имаше голяма сграда - нещо като уютна на вид болница. Зад нея се редяха десетки бунгала като в спретнат парк за каравани.

Влязоха в просторното общо помещение на главната сграда. То изглеждаше като кръстоска между натоварена чакалня и днев­ната на студентско общежитие. По телевизията вървеше стар епизод на „Фрейзиър“ и записаният смях на публиката звънтеше фалшиво. Сякаш безгрижните хора от миналото се подиграваха със сегашните.