Вечната нощ [bg]

- Как могат да раждат деца в този свят? В така наречения ла­гер? В плен?

Сали, изглежда, или се притесняваше за Нора, или се срамува­ше от нея.

- С времето може би ще установите, че раждането е едно от малкото неща тук, заради които си струва да се живее, госпожице Родригес. Няколко седмици в лагера и ще се чувствате по-иначе. Кой знае? Може би дори ще мечтаете за раждане. - Сали нави си­вия си ръкав и разкри кръгли белези, които приличаха на ужасни ужилвания от оса, и оцветяваха кожата й в лилаво или кафяво. - По една пинта на всеки пет дни.

- Вижте, не исках да Ви обидя, просто...

- Както знаете, аз се старая да Ви помагам тук. Вие още сте млада. Имате възможности. Можете да заченете, да родите. Да устроите живота си в този лагер. Някои нямаме този... късмет.

За миг Нора помисли от гледната точка на Сали. Разбираше, че кръвозагубата и недохранването са отслабили и нея, и всички ос­танали, унищожили са желанието им за борба. Разбираше нати­ска на отчаянието, непрестанно завръщащата се безнадеждност - и как възможността за раждане се оказваше единствен източник на надежда и гордост.

- А понеже намирате това твърде безвкусно - продължи Сали, - може да оцените по достойнство това да сте сегрегирана от другата раса в продължение на месеци.

Нора поиска да се увери, че е разбрала правилно.

- Сегрегирана? В родилното няма вампири? - Тя се озърна и забеляза, че наистина няма. - Защо няма?

- Не знам. Това е строго правило. Те не се допускат тук.

- Правило? - Нора се мъчеше да види смисъла в това. - Бре­менните ли са тези, които трябва да бъдат сегрегирани от вампи­рите, или обратното?

- Казах Ви, не знам.

Разнесе се звук, приличен на звънец на врата, и жените остави­ха своите плодове или четива и се надигнаха от местата си.

- Какво е това? - попита Нора.

Сали също се беше поизправила.

- Директорът на лагера. Горещо Ви съветвам да се държите възможно най-добре.

Всъщност се озърташе за скривалище, за изход. Твърде къс- но. Пристигнаха група служители от лагера - хора, бюрократи, в обикновени костюми, а не гащеризони. Минаха в средата на по­мещението и огледаха обитателките с едва прикривана погнуса. На Нора й се стори, че посещението е проверка, при това вне­запна.

След началниците вървяха два огромни вампира, по чиито ръце и вратове още личаха татуировките от времената, когато са били човеци. Някога осъдени престъпници, заключи Нора, а сега охранители от по-горна ръка в тази фабрика за кръв. Двамата но­сеха черни чадъри, от които капеше вода. Това се видя странно на Нора - вампирите не се пазеха от дъжд - но после влезе още един човек, явно директорът на лагера. Беше облечен в бляскав, чист, ослепително бял костюм. Току-що изпран. Най-чистата дреха, която Нора беше виждала през последните месеци. Татуираните вампири бяха телохранители на директора на лагера.

Той беше възрастен човек. Кипреше се със спретнати бели мустачки и остра брадичка, с които приличаше на престарял дявол. При вида му Нора едва не се задуши. Видя медалите на гърдите на белия костюм, подобаващ на адмирал от военноморските сили.