Вечната нощ [bg]

- Исках да кажа друго. Довеждането ми тук. Защо? Какво ис­кате?

- За да Ви предложа нещо. Голяма възможност. Която може значително да подобри Вашата участ в новия живот, при това ве­роятно завинаги.

Нора го погледа как опитва и одобрява виното, как разрешава на слугата да му долее.

- Трябва Ви още един шофьор? Миячка на чинии? Сервитьор­ка?

Този път в усмивката на Барнс имаше нещо срамежливо. Гледа­ше ръцете на Нора, все едно му се иска да ги улови в своите.

- Знаете ли, Нора, винаги съм се възхищавал на Вашата красо­та. И... за да съм съвсем честен, винаги съм смятал, че Ефраим не заслужава жена като Вас...

Нора опита да отговори, но не можа да издаде и звук. От гър­дите й се изтръгна тиха въздишка.

- Разбира се, по онова време, в една правителствена служба, щеше да е... непрофесионално да правя каквито и да е аванси на подчинена. Наричаха го тормоз или нещо подобно. Помните ли онези странни и неестествени правила? Колко префърцунена беше станала цивилизацията към края? Сега имаме много по-ес- тествен ред. Онзи, който иска и може... завладява и взима.

Нора най-сетне преглътна и си върна дар слово.

- Да не би да казвате онова, което си мисля, че казвате, Евърет?

Барнс лекичко се поизчерви, като да му липсваше увереност в грубиянството.

- Не са останали много хора от предишния ми живот. Нито пък от Вашия. Няма ли да е хубаво от време на време да си при­помняме какво беше? Може да е много приятно, мисля аз - да споделяме спомените си. Анекдоти от работата... дати и места. Да си спомняме какви бяха нещата. Имаме толкова общо - наша­та професия, опитът ни в работата. Ако желаете, дори можете да практикувате медицина в лагера. Доколкото си спомням, имах­те опит в социалните служби. Можете да се грижите за болните, да ги готвите да се върнат към продуктивния живот. Или даже да вършите по-сериозна работа, щом искате. Както знаете, влияни­ето ми е голямо.

Нора отвърна с равен глас:

- А в замяна?

- В замяна ли? Лукс. Удобства. Да живеете тук, с мен - пробно, в началото. Никой от нас не би желал усложнения. Мисля, че с времето всичко ще се нареди добре. Съжалявам, че не Ви намерих преди да обръснат прекрасните Ви коси. Но имаме перуки...

Той протегна ръка към голата й глава, обаче Нора бързо се из­прави и се дръпна назад.

- Така ли Вашият шофьор получи работата си?

Барнс бавно оттегли ръката си; по лицето му се изписа съжале­ние. Не за него, а за Нора, сякаш тя грубо беше пресякла някаква забранена граница.

- Е, навремето Вие видимо без усилие се съгласихте с Гудуедър, който беше Ваш началник.

Нора не толкова се обиди, колкото не можа да повярва.

- Това било значи. Връзката ни не Ви се е понравила. Вие бяхте началник на моя началник. Мислехте, че Вие сте този, който би трябвало да... Правото на първата нощ, така ли?