Дяволът не обича да чака [bg]

— А какво знаеш за помощника му? — запита Бонд, след като се съвзе от вкуса на още горещия печен пъдпъдък. — Онзи с легионерската фуражка.

— Не много — отвърна Дариус. — Викат му Шагрен, но това едва ли е истинското му име. Мисля, че е от Северен Виетнам. Ветеран, специалист по битки в джунглата. Един господ знае къде го е намерил Горнер. Може и в Техеран да е станало. Тук се събират всякакви типове. Отрепки, мошеници, бегълци от закона. Преди време познавах двама американци, наричаха се Ред и Джейк. Засичах ги в барове и кафенета, имах чувството, че разговарям с шофьори на такси в Бруклин. После ги чух да говорят на персийски диалект, направо не можеш да ги отличиш от местните хора. Били го научили от родителите си, емигранти в Ню Йорк. Двамата прекарваха в града по една седмица — отдадени на пиене и жени, — после изчезваха обратно в пустинята. Така и не разбрах дали работят за ЦРУ и с какво се занимават. Това е едно от нещата, които ми допадат в Техеран. Градът е нещо като Казабланка през четирийсет и втора. Уж страната не е във война, а тук се подвизават всякакви партизани, наемници, агенти и доносници на тайната полиция. Трябва да се оглеждаш на четири, но същевременно имаш възможност да срещнеш интересни типажи.

— Познаваш ли хората на ЦРУ? — запита Бонд.

— Познавам един от тях — отвърна Дариус. — Казва се Джей Ди Силвър. „Кармен“ му викат. Кармен Силвър. Не ме питай защо.

— Работиш ли с него?

Дариус бързо поклати глава.

— О, не, не! По мои наблюдения има два вида агенти на ЦРУ. Едните преди това са служили в Специалните служби, в Морската пехота или други подобни организации. Това са мъже като теб и мен, Джеймс. Или като Големия Уил Джордж, Джими Ръскоу, Артър Хенри. Воини, патриоти, авантюристи.

— Или като Феликс Лайтър — добави Бонд.

— Да — каза Дариус. — Не го познавам лично, но съм чувал, че бил от добрите. Освен тях обаче напоследък се навъдиха и други.

— И кои са те?

— Технократите. Хилави мъже с бледи лица и копченца на яките на ризите. Кармен Силвър е от тях. Не съм сигурен дали има собствен мозък.

— Не е ли и без това длъжен да изпълнява каквото му наредят шефовете от Лангли?

— Може и така да е. Но и двамата прекрасно знаем, Джеймс, че дори един таен агент има право на избор. По-точно, тъкмо той повече от всички има това право. Ако работиш в банка и се подлъжеш по лесната и бърза печалба, в най-лошия случай ще си останеш едно малко колелце в една голяма и скучна машина. Но ако направиш грешна стъпка като агент на чуждо разузнаване, който при това има разрешително да носи пистолет и да го използва…

Бонд се усмихна.

— Много си сантиментален, Дариус.

— Не, Джеймс. Аз не вярвам в сантименти. Вярвам във високата класа. Много е лесно, да кажем, за един детски лекар да има онова, което се нарича „душа“. Спасил си детски живот, браво, какъв добър човек! Но вземи някого като теб, Джеймс, и го запрати на място като това тук, само с един валтер под мишницата…