И за Америка като за Америка

Много пъти после видях — пръча ли си американецът вечеря, или просто сандвич, ако не може да я изяде, каже: «Доги бег», увият му я, сложи си я в чантата. За по-после, за у дома, за когато огладнее. Никакъв срам, никакво неудобство.

Така се убедих в това, което е знаел още пра — пра дядо ми, когато е казвал: «Който не носи кърпено, и ново нима да облече.»

И още: пилеенето е белег на простотия, на комплекс за малоценност, на беднота.

Американците не лишават от нищо душата си, но никога, не я пресищат.

В достигането на тази мярка навярно се крие степента, до която един народ се е цивилизовал. Ала как да пазиш мярката, когато си гладен.

Как да не преядеш, когато това, което днес го има, утре го няма…

Прощавай, професоре. Отклоних се. Да си продължим приказката за правилата на живота. Макар че въобще не се отклонихме от нея с моя разказ.

— Идват тук такива нискообразовани хора от Мексико, от Перу, особени проблеми в някои щати създават порториканците… Една част от тях следват тия правила, те преуспяват… Другата… Другата е дъното на Америка. Там — сред тях е престъпността, там са силно разпространени наркоманията, проституцията, кражбите, убийствата…

— Те голям проблем ли са за Америка?…

— Голям, разбира се! Много голям…

Ето, мисля си, един американец, който казва цялата истина. Защото и телевизията като отвориш вечер, пак това ще видиш. Тук убийство, там кражба… По късно се убеждавам, че между американската и нашата българска представа за голям и малък проблем има доста съществена разлика… Ако човек гледа редовно американската телевизия, никакво съмнение няма — ще остане с впечатлението, че това е страна на престъпници, наркомани, доларомани и нищо друго… Същото се отнася в голяма степен и до киното. Стане ли някъде в Америка убийство, още същата вечер започва разследване: причини, характер, подробности — как станало, защо станало. Кражба като стане някъде — пак… Катастрофа като стане, ето ти телевизионните оператори, като че са все американски роднини на Ванга, та предварително залагат камерите на завоя или на отсрещната страна, където ще стане убийството, и чакат… Подробности, подробности, очевидци… Кой е виновен, кой не си е свършил работата, кои са първостепенните причини кои видимите, кои невидимите… Абе, хора, мисля си, къде няма катастрофи, къде няма убийства и кражби — защо си тъй резилите всяка вечер, а понякога и вечери поред, държавата… Ако не знаете как, елате при нас, в България, ще обменим опит, ние да ви научим на малко демагогия и лъжа…