Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
Очевидно тази вечер и той беше приготвил сладки. Звънът на телефона я накара да се прибере. Изписаният върху апарата номер й беше непознат.
— Да моля — каза, молейки се мислено да не е отново Ерик.
— Здрасти! Стивън се обажда — разля се в ухото й топъл мъжки глас, който мигом разпръсна страховете й. — Да не те хващам в неудобно време?
Беше едва седем и половина.
— Не, съвсем не. Къде си? — шумът около него предполагаше весел купон.
— В един бар в центъра на града. Чудех се дали не искаш да дойдеш и ти. Тук повечето са младежи, но музиката си я бива.
— О! — изкушаваше се да приеме дори само за да може после да казва, че е била на среща, но… — Вси светии е — напомни тя. — Трябва да раздавам бонбони.
— Какво, да не би някой да е опрял пистолет в главата ти? — разсмя се той.
— Не, но много се забавлявам, като гледам костюмите на хлапетата.
— А, разбирам.
— А защо ти не дойдеш у нас? — предложи Пени.
— Ъъъ… — Стивън се поколеба и надеждата й отново се възроди, но със следващите си думи той я разби на пух и прах: — Не. Имам среща с няколко приятели. Ще ми се разсърдят, ако ги вържа.
— Ясно.
— Може би по-късно тази седмица? Какво ще кажеш за петък?
— Устройва ме напълно — съгласи се тя, опитвайки се да прикрие задоволството си.
— Е, добре. Сигурно преди това ще се видим в болницата. Тогава ще си поговорим повече.
— Разбира се. Благодаря, че се обади.
През следващите четиридесетина минути всички хлапета от квартала минаха покрай вратата й, за да се порадват на вниманието, с което щедро ги обсипваше. Тя посрещна един Дракула, двама Батмани, няколко клоуни, Шрек и шестгодишен пожарникар.
Към осем часа по-малките деца се прибраха. Следваше неизменното време за сън. Пени погледна тиквения сладкиш и реши, че му трябват още двайсетина минути. Звънецът отново иззвъня и тя отиде да отвори.
Усмивката замръзна върху лицето й. Вместо отстрани на верандата, където го беше оставила, сламеното й плашило беше изместено точно пред вратата. Стоеше така, сякаш се взираше в нея.
— Е, добре — каза на глас и като остави купата с бонбони, излезе навън. Помисли си, че някои по-буйни младежи са решили да си направят лоша шега, и огледа най-близките храсти, но мъглата бе идеално прикритие.
Тя отмести люлеещия се стол и върна плашилото на предишното му място. С периферното си зрение улови движение и подскочи стреснато. Мъж с черно наметало и маска на дявол скочи на верандата. Сърцето й се качи в гърлото. Той я улови за ръката, завлече я вътре и затръшва вратата.
Не можеше да повярва, че това се случва. В първия момент си помисли, че някой й е скроил шеговит номер, а в следващия вече се бореше с непознатия, чийто дъх излизаше със свистене през отвора на маската.
Джо тъкмо се надяваше, че безкрайният поток от деца вече е приключил, когато на вратата му отново се позвъни. С въздишка на досада отиде да отвори. Гърбът отново бе започнал да го боли. Сеансът при Пени във вторник бе по-кратък от обикновено.
— Господи — говореше едно момче на приятеля си, — уплаши ме до смърт.
— Мислиш ли, че е приятел на мис Пени?
— Едва ли. Струва ми се, че искаше да я уплаши.
— За какво става въпрос? — настойчиво попита Джо, като се появи на прага с пълна с бонбони купа.
— Един мъж с дяволска маска се спотайваше в храстите — обясни хлапак, облечен в рокля. — Изкара ни акъла.
— Къде? В съседната къща? — продължи да го разпитва притеснено Джо.
— Аха — посочи с ръка другото дете. — Точно там.
— Вземете това.
Пъхна сладкишите в ръцете им и се втурна покрай тях. Тичайки през мъглата, приближи дома на Пени. Тревогата му можеше да се окаже и напразна — вероятно някой съсед бе решил да се позабавлява, като я уплаши. Но докато Ерик беше на свобода, не му се искаше да рискува.
Лампата на верандата светеше. Вратата беше затворена. Никакъв мъж с маска не се виждаше наоколо.
Но когато изкачи стълбите и надникна през матираното стъкло, забеляза, че Пени си има компания. Някаква висока слаба фигура я блъскаше.
Джо почука силно.
Грозното зеленикаво гумено лице се извърна към него. Непознатият отскочи и побягна към вътрешността на къщата.
Това беше достатъчно на Джо, за да хукне след него. Той блъсна отключената врата и мина покрай вцепенената от ужас Пени.
Ала другият вече бе успял да се измъкне през задния вход. Същият френски прозорец, който беше проверявал предишната вечер, беше оставен отворен. Джо се озова във вътрешния двор. Шум отдалечаващи се бягащи стъпки го накара да завие зад къщата.