Набелязана мишена

— Хммм — измърмори Хана, като отклони поглед от телевизора, опитвайки се да си спомни нещо.

— Какво има? — попита Лутър от другия край на дивана, където се бе излегнал и четеше роман на Том Кланси.

— Заместник-началникът на военния щаб е бил открит убит в дома си — отвърна тя, осмисляйки току-що съобщената новина.

— Познаваш ли го?

— Не, не съм чувала за него — каза Хана и започна нервно да потропва с пръсти по облегалката на дивана, — но това е четвъртият случай в продължение на пет години, при който високопоставен военен умира внезапно.

— Пет години са доста голям период, миличка. Случва се хората да умират.

— Да, но тук има нещо зловещо — настоя тя. — Искам да кажа, да не открият никаква сериозна причина за кончината на четирима различни мъже, всеки от които служи или е служил в най-високите етажи на армията… Това буди известни подозрения.

— Е, тогава се обади на ФБР — подразни я той.

Ала тя прие думите му насериозно.

— Май ще направя точно това — стана от мястото си, отиде в кухнята да вземе безжичния телефон, набра номера на специален агент Рафаел Валентино и отново се отпусна на дивана.

Лутър я наблюдаваше с интерес, докато поздравяваше човека, на когото дължеше работата си в бюрото.

— Здравейте, сър, Хана се обажда. Да не ви хващам в неудобен момент?

— Съвсем не — увери я с характерния си груб тембър легендарният член на мироопазващите сили, който бе натикал в затвора известния бандитски бос Тарантело с доживотна присъда. — Изчакай една минута да намаля музиката.

Звуците на известна опера секнаха внезапно.

— На какво дължа това удоволствие? — мекият, кадифен някога глас сега звучеше като стържене по метал. Куршум беше разкъсал гласните му струни миналата година.

— Ами, току-що по телевизията съобщиха нещо много интересно. Чудех се дали следователите не биха могли да открият някаква връзка.

— За какво става въпрос?

— За заместник-началника на военния щаб, който е починал внезапно.

— А, генерал Фрип — отвърна мъжът. — По една случайност в момента работя точно по този случай.

— Така ли? Тогава вероятно сте забелязали, че смъртта му по странен начин прилича на още няколко.

Последва продължителна пауза.

— Не се изненадвам, че си открила сходствата, Хана, но все още нямаме доказателства, че убийствата са свързани.

— Но си имате своите подозрения — подхвърли тя и стрелна с поглед съпруга си.

— Трудно е да се каже, докато не установим мотива или не открием смъртоносното оръжие.

— Какво сте изключили до момента? — осведоми се Хана.

— Ами, никой от тях не е починал от естествена смърт. Направените аутопсии не дават възможност да се определят причините. Някои от жертвите са свършили мигновено, други са били тровени бавно, но не разполагаме с конкретни данни.