Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
— Те ли ще дойдат? — попита тя, доволна заради него.
— Не. Смятам да отскоча до вкъщи.
— Вземи си още — насърчи го като добра домакиня и вдигна чинията, за да я напълни отново.
Не му оставаше нищо друго, освен да й се усмихне.
— Благодаря.
— И аз бих искала да имам двама родители — изтърси съвсем неочаквано Пени.
Баща й беше убит.
— А какво е станало с майка ти?
Беше му интересно.
— О, изостави ни, когато бях шестгодишна — сви рамене Пени. — Никога повече не я видяхме.
Подобно нещо не бе очаквал. Не му оставаше нищо друго; освен да се взира в нея и да се възхищава, че се бе оказала толкова добра. От предателството на майка й до смъртта на баща й бе понесла много тежки удари, но ето че сега седеше пред него спокойна и мила. Духът й светеше с неугасим пламък.
Внезапно осъзна, че никога не бе срещал жена като нея. Любовниците му в по-голямата си част бяха разглезени момичета. Радваха се на много облаги и мислеха преди всичко за себе си.
Звънецът иззвъня и Пени подскочи, сякаш я беше ударил ток.
— Това трябва да е Хана — каза тя и отиде да отвори.
Джо я последва до вратата и застана до нея точно когато изумителна червенокоса жена влезе в антрето. Докато домакинята ги представяше, специалният агент оглеждаше посетителя с откритите си зелени очи.
— Приятно ми е да се запознаем — каза тя.
— На мен също.
— Той е морски тюлен — обясни Пени. — Появи се точно навреме, за да проследи Ерик през задния двор към улицата.
— И въпреки това го изпуснах — призна с гримаса Джо. — Избяга с колата си.
— Сержант Макколи ще пристигне всеки момент — уведоми ги Хана, докато събличаше палтото си. Метна го на парапета на стълбището и отново погледна Джо. — Моят съпруг също е морски тюлен — каза, изненадвайки всички. — Може би го познавате, казва се Лутър Линдстром.
— Ама разбира се. Бившият футболист. Срещали сме се преди няколко години.
Тя преднамерено се загледа в обгорялата кожа на лицето му.
— Истинска бойна рана.
Той не се хвана на уловката.
— Да отидем в кухнята, Хана — обади се Пени и я поведе към вътрешността на къщата. — Ще те почерпя с тиквен сладкиш, докато чакаме полицията.
Джо ги последва неохотно. Нямаше представа какви слухове се носят сред колегите му за провала в Афганистан. Най-вероятно всички морски тюлени вече знаеха, че единственият оцелял е командващият офицер. Това обясняваше многозначителните погледи, които му отправяше специален агент Хана Линдстром. Не му се искаше да седи в компанията й, в случай че се окаже достатъчно нетактична да го изрече на глас.
За щастие тя задаваше съвсем различни въпроси, както и сержант Макколи, който пристигна бързо и поиска да му разкаже подробности около преследването на Ерик. Те огледаха с фенерчета цялата морава за пресни следи. Обърнаха внимание на всеки предмет, докосван от заподозрения, с надеждата да открият материал за ДНК експертиза. Джо седеше в антрето и наблюдаваше как полицаят записва нещо в бележника си. Чуваше гласовете на Пени и Хана откъм кухнята.
— Знаеш ли как е пострадало лицето на съседа ти? — измърмори приглушено Хана. — Питам просто от любопитство.
— Не точно — опита да се измъкне Пени.
Той застина и в душата му се надигна недоверие. Щеше ли все пак да го предаде?
— Но мисля, че е било при автомобилна катастрофа — продължи тя и съмненията му мигом се изпариха. — Според слуховете другите не са имали неговия късмет.
— Това е ужасно — отбеляза Хана след напрегнато кратко мълчание.
Джо се почеса по главата. Дали Пени беше измислила тази история, за да заблуди Хана и да приспи подозрителността й? И откри, че се е отправил към кухнята.
Жените го погледнаха гузно.
— Ще ви трябвам ли още? — обърна се едновременно към двете той.
— Не — ведро отвърна Хана. — Благодаря ви. Бяхте ни много полезен. За голямо съжаление ФБР все още няма основание да се намеси, така че разследването на случая ще продължи да се води от полицията. — Мобилният й телефон иззвъня и тя се отправи към антрето, за да отговори. — Извинете ме за секунда.
Джо и Пени си размениха продължителни погледи.
— И защо ФБР да не може да се намеси? — осведоми се той.