Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
— А допускали ли сте отравяне с рицин? — попита тя и потръпна от вълнение.
— Рицин? — замислено повтори Валентино.
— Не вярвам при рутинна аутопсия да се вземат такива проби.
— Не, естествено — съгласи се той.
— А тази отрова може да бъде погълната, да се инжектира или дори да се втрие в кожата.
Отново продължително мълчание.
— Или пък просто се хващам като удавник за сламка — със съмнение прибави Хана.
— Не, ще проверя това. Може би вече имаш някои подозрения относно мотивите? — попита агентът развеселен.
— Не, сър, още не.
— Добре. Има ли нещо ново при вас в Норфолк? — той прехвърли разговора към по-общи теми.
— Не, все същото.
С Лутър се опитваме да си направим дете, искаше й се да му каже, но се ужаси от последствията, които би могло да има подобно признание върху кариерата й. Освен това си представи как такава новина би могла да впечатли Валентино, след като трите му деца и съпругата му бяха убити от банда, която търсеше отмъщение.
— Смятам да си почина малко от работата — подметна мъжът.
— Какво означава това? Да не сте решили да се пенсионирате?
— О, не, само кратък отпуск. Да събера сили за нови подвизи, когато се върна към предишната си работа — засмя се той.
— Би било страхотно — каза Хана, като се зачуди защо изобщо навремето беше заменил професията си със скуката зад бюрото. — Позвънете ми веднага, щом вземете окончателно решение.
— Непременно — обеща Валентино. — Благодаря ти, че ми се обади.
— Няма за какво.
Тя затвори телефона и се упрекна, че не му се обажда по-често. Макар никога да не се бе оплаквал, самотата, която се прокрадваше в гласа му, понякога караше сърцето й да се свива болезнено.
— Това наистина би било нещо — обърна се Хана към съпруга си, който я гледаше с онзи топъл поглед, винаги издаващ намеренията му.
— Кое? — попита той и я притегли в силната си прегръдка.
— Може би терористите са откраднали рицина от военната лаборатория именно с цел да изтровят висшите ни военни.
— Не мога да се сетя за по-удачен начин от отровата, за да се прочистят върховете на армията — подразни я Лутър.
— Прав си — съгласи се тя.
Но докато той целуваше шията й и пъхаше ръце под пуловера й, не можеше да разсъждава върху евентуалния мотив.
— Нали знаеш какво искам да намеря в чорапа си тази Коледа? — погали втвърдените й зърна той.
Изобщо не бе мислила за празниците, освен с надеждата, че Лутър ще се върне навреме за тях от предстоящата мисия в Югоизточна Азия.
— Какво?
— Положителен тест за бременност.
— Мислиш много едностранчиво — смъмри го тя и плъзна ръка по бедрата му.
— Да, но в правилната посока.
— Дано да е така.
Всичките й съмнения бяха заглушени от една дълбока, всепоглъщаща целувка.
Десета глава
Лия се намръщи на отражението си в антикварното огледало, закачено над тоалетната масичка в стаята за гости на Пени.
— Да ида или да не ида? — запита се тя.
Това, че в седем часа си бе все още вкъщи, беше нещо ново за нея.
Бродираните й дънки, тюркоазно зеленият потник, поръбен с черна дантела, и късото кадифено сако бяха много подходящи за една вечер в «Пийбоди». Приятелките й сигурно вече бяха там и се заглеждаха по момчетата.
Но на нея не й се ходеше.
Стомахът й беше свит на топка. Ерик бе все още на свобода и след онова, което стори на Пени (тя все още имаше синини по ръцете), може би не беше много разумно да излиза от къщи. Но от друга страна същата вечер сестра й имаше среща и сигурно би искала и Лия да се поразсее.
— Значи ще отида — реши накрая.
Но тогава се сети за Марк Майърс, който я бе опипвал на купона у Кати на Вси светии. Беше тридесет и три годишен брокер и имаше изключително мощна кола. Когато я бе целунал, тя смаяна бе установила, че иска на мястото му да е морският тюлен Вини.
Намери ме. Предизвикателството, което й бе хвърлил през рамо, я глождеше. Не можеше да забрави нито него, нито онази целувка. Колкото и неприятно да й бе да признае, младият тюлен бе влязъл под кожата й за много кратко време. И почти постоянно мислеше за него.
Някакъв шум на долния етаж я върна към настоящето. Лия излезе от стаята, за да види за първи път ухажора на сестра си.
Също като Брад, бившия годеник на Пени, военният хирург беше среден на ръст, добре сложен, с кестенява коса и приятни черти. Той се приближи към приятелката си с широка, топла усмивка.
— Никога не съм те виждал в цивилни дрехи. Изглеждаш много добре.