Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))». Краткое содержание книги:
„Аз съм погубена, погубена, погубена! — мислеше в същото време Вероника Ариени. — Ах, Господи, защо ме сполетя изведнъж такава ужасна и сладка съдба? Ето, сега мама е доволна, целият род е доволен; онзи, чийто портрет виси над леглото ми, е вече с мене, а пък аз — какво? Защо ме разкъсват толкова противоречиви чувства и състояния?… Господи, Господи, този човек до мен е всичко за мене на този свят — и същевременно го усещам като мой похитител, мой смъртен враг. Аз го обичам както никого досега и — същевременно — нещо в мене не може никога да му прости!“
На Вероника Ариени изведнъж й се прииска с всичка сила да прегърне съпруга си, да почувствува неговата грижа, ласка, внимание. Тя усети, че Клаудио я разбра и я погледна топло. В същия миг обаче една млада дама се приближи и твърде интимно прошепна нещо на ухото на сеньор министъра. Той закима с разбиране, каза полугласно нещо като „Да, да, разбира се, утре вечер“ — и пак се обърна към своята божествена съпруга. Тя срещна погледа му със стъклени очи.
— Любезни сеньоре — каза тя ледено. — Аз съм готова да чуя вашите условия.
— Преклонението пред дамата на сърцето — отговори той изненадано и същевременно насмешливо — изисква да бъдат чути първо нейните условия…
— Вие ги чухте много добре и се заклехте преди малко в църквата. Всички други условия са от Лукавия.
Клаудио Ариени стана изведнъж сериозен, погледна надолу, едва забележимо стисна юмруци и каза с неочакван бас:
— Е, добре. Довечера аз ще ви прочета моите условия. Ако се наложи, ще съставим общ документ, под който ще се подпишем и двамата. В противен случай, аз не мога да зная какво може да се случи с църквата „Санкта Чечилия на Исус Великолепния“… и с Паллаццо ди Кардинале.
— Чакам вечерта с огромно нетърпение — процеди през зъби Вероника Ариени. — Докато сме заедно — само с договор!
…
И наистина — вечерта, когато останаха сами — сеньор Клаудио Ариени не закъсня да съобщи на съпругата си, че проектодоговорът от негова страна е готов. Той седна в креслото си, подаде един ситно изписан лист на сеньора Вероника Ариени и сложи пред нея на масата своята писалка.
— Моля да отбележите местата, които вие считате за неприемливи…
Един продължителен поглед, пълен с обида, гордост, молба и недоумение, беше отговорът на Вероника Ариени.
— И… всичко това… сериозно?
— Съвършено сериозно, сеньора. Аз не съм свикнал да ме контрират.
— Вие нямате право, сеньор Ариени! Никой, никой досега не се е държал така с мен! И аз имам някакво достойнство, сеньоре, ако смея да ви съобщя…
— Достойнство, по-силно от любовта, е чисто говно лайняно.
— А вие какво искате! Да се умилквам като някоя… и да ви помоля за прошка задето… Вие сте чудовище, Клаудио Ариени!
И най-прекрасната италианка в Рим, а може би и в цяла Италия, избухна в отчаян, неудържим плач. Клаудио Ариени стана, коленичи пред нея, хвана ръцете й в своите и тихо каза:
— Вероника, да оставим всичко това! Ако можеш, прости ми, Вероника…
Тресейки се все още от плач, съпругата му издърпа ръцете си, помъчи се да се овладее и рече:
— Ще поговорим по този въпрос утре вечер, в 18,30…
— Утре вечер не мога, Вероника.
— Тогава никога! — извика, вече съвсем без да се владее, жена му. Тя стана и бързо се запъти надолу по стълбите.
— Вероника! — извика на свой ред Клаудио и се затича след нея. Той я настигна по стълбите, хвана я здраво за раменете и я задържа.
— Пуснете ме, ще викам! — истерично извика тя.
— И да викате, никаква полза. Тук сме съвършено сами, моя скъпа сеньора. Аз съм освободил всички и съм им заповядал да не ни безпокоят. Сега вие сте длъжна да ме изслушате, защото нямате никакъв друг изход.
— Вие сте варварин, господине. Дявол, изкусител, сатана! Ах, моя майко Чечилио и Господи, мой спасителю, какво съм ви направила чак толкова, какво съм ви направила!… Впрочем, аз съм безсилна пред грубостта и диващината, признавам. Правете с мен каквото желаете, господине. Тялото ми вие осквернихте и може да осквернявате, но трябва да знаете, че аз ви мразя с всичката сила на злобата, с която може да мрази една прелъстена от сатаната християнка!