Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
В петък, 20 април, Сула, един от вождовете на остров Матан63, проводи единия си син с две кози и с послание до адмирала, че не по своя вина не изпраща всичко обещано, виновен бил главатарят Силапулапу, който отказал да признае властта на испанския крал и да плати данъка. Сула предлагаше идната нощ да му изпратим на помощ няколко въоръжени моряци и тогава за него нямало да бъде трудно да убие съперника си или поне да го застави да се подчини.
Тази новина накара адмирала да се отправи сам с три лодки за остров Матан. Ние го молихме да не се излага на такава опасност, но той ни отговори, че добрият пастор не бива да изоставя стадото си. Сула ни беше обещал три кози, три свине, три товара ориз и три товара просо, от които ние много се нуждаехме.
Напуснахме Зубу към полунощ, бяхме около шестдесет души — всички с шлемове и брони. Съпровождаха ни покръстеният крал, зет му и множество вождове от Зубу, следвани от близо хиляда въоръжени бойци. Три часа преди изгрев слънце стигнахме Матан. Адмиралът, който искаше да избегне кръвопролитие, изпрати на сушата сиамския търговец и му нареди да съобщи на Силапулапу и на неговите бойци, че ще ги приемем за приятели, ако признаят върховната власт на краля на Испания и се подчинят на покръстения крал на Зубу. В противен случай ще ги накараме да почувствуват силата на нашите копия. Островитяните никак не се стреснаха от тези заплахи; отговориха, че и те като нас притежавали копия, макар това да са просто заострени тръстикови цеви или обгорени на огън колове. Молеха само да не ги нападаме през нощта, защото очаквали подкрепление. Това, разбира се, бе само една коварна уловка. Те искаха да ни подмамят да ги нападнем веднага, защото се надяваха, че ще изпопадаме в рововете, които бяха изкопали между морския бряг и своите жилища.
Ние действително изчакахме да се развидели. Понеже лодките ни не можаха да се приближат до брега поради плитчините и подводните скали, четиридесет и девет души скочиха направо във водата, а единадесет останаха за прикритие на лодките. До кръста във вода трябваше да прегазим едно разстояние от два изстрела с арбалет, докато усетим твърда почва под краката си. Преди да слезем от лодките, Магелан ни напомни, че неотдавна капитан Фернандо Кортес бе победил в Юкатан три хиляди индианци с двеста верни свои бойци и ни призова да не се плашим от численото надмощие на врага.
Насреща ни излязоха повече от хиляда и петстотин островитяни, разделени на три групи. Те се хвърлиха едновременно, с ужасни викове срещу нас. Двете групи ни нападнаха отстрани, третата ни атакува отпред. Нас Магелан ни преразпредели в две еднакво силни части и битката започна. Стрелците с лъкове и мускети64 стреляха близо половин час срещу неприятеля, без да му причинят големи щети, защото, макар че куршумите и стрелите пробиваха тънките щитове на туземците, раните, които им причиняваха, бяха твърде незначителни, за да накарат неприятеля да отстъпи. Адмиралът викаше: „Не стреляйте, не стреляйте!“, но неговите викове заглъхваха в рева на диваците. Скоро свършихме стрелите си и островитяните започнаха да ни атакуват. Облак от стрели и тръстикови копия, някои от които завършваха на върха с рибя кост, а също и овъглени колове, камъни и буци пръст се сипеха така бурно върху нас, че едва смогвахме да се отбраняваме.
Магелан заповяда да подпалим селото, за да всеем страх и да разпръснем неприятеля. Това не доведе до голям успех. Видът на пламъците разяри островитяните и ги направи по-кръвожадни. Неколцина от тях нападнаха групата, която бе подпалила колибите им, и убиха двама от нашите.
Броят на неприятелите и яростта им като че ли непрестанно растяха. Една отровна стрела се заби в лявото бедро на адмирала. Сега той даде заповед за отстъпление в пълен ред, но по-голямата част от нашите побягнаха презглава, така че около адмирала останаха само осем души. В този момент островитяните насочиха всичките си стрели, копия и всякакви други оръжия срещу нас. Не ни оставаше друг изход, освен да отстъпим. Топовете не можеха да ни бъдат от полза, защото бяха твърде далеч от бойното поле.
Ние се бранихме, доколкото можахме и без да прекъсваме битката, се оттеглихме назад към брега. Но дори когато вече бяхме нагазили във водата, островитяните не ни оставиха на мира. Техните стрели продължаваха да се сипят върху нас. Понеже познаваха нашия главнокомандуващ, насочиха цялата си сила срещу него. На два пъти събориха шлема от главата му, но той не отстъпваше, макар че малцина се биеха редом с него. Тази неравна борба продължи повече от час. Магелан все още не бе отстъпил, когато един от островитяните успя да го рани с върха на копието си в лицето. Адмиралът начаса прободе противника си и копието му остана в тялото на убития. Сега той понечи да изтегли сабята си, но можа да я извади само до половината от ножницата, защото ранената дясна ръка вече не му се подчиняваше. Когато забелязаха това, островитяните се нахвърлиха вкупом върху него и един от тях така дълбоко заби копието си в лявото бедро на адмирала, че той падна по очи. В същия миг неприятелите се нахвърлиха върху него с оръжията си. Така загина нашият верен водач, нашата светлина, нашата опора.
63
Малък остров източно от Себу. Б.ред.
64
От фр. musgnet — голяма и тежка старовремска пушка. Б.ред.