Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Никой не знаеше нищо за Родриго Мадреселва.
Отидох в Мадрид и се опитах да достигна до министрите. Там се осведомих за бившия управител на Барселона.
Прелистиха регистрите и досиетата и на края ми заявиха, че Родриго Мадреселва се бил оттеглил от служба и живеел във Вера-Крус, градът, който има хубаво пристанище на Мексиканския залив.
Защо не бе ми се обадил? Възможно ли бе да забрави и да ме прокуди от сърцето си?
Аз винаги съм изпълнявал волята му, винаги съм бил прилежен син…
За да успокоя сърцето си, заминах с първия параход, тръгващ от Кадикс за Мексико, за да намеря баща си и узная защо мълчи.
Бенито замълча за момент, като че ли бе се уморил, после каза:
— Колко неопитен и доверчив младеж бях тогава доказа първото ми голямо разочарование, разочарование, което вля първата капка отрова в мен и започна да дълбае пропаст, която ме отдели от останалото човечество…
— Вие сте изпълнили волята на баща си, достигнали сте до чин капитан. Каква причина е имало да ви откаже своята помощ? — прекъсна го Марино.
— Неговият син му бе станал едно притеснение и едно бреме, понеже се бе оженил за една млада жена, извънредно богата и с голяма красота.
— Какво? Това ли е била причината, заради която ви е отблъснал?
— Щом го видях в неговия великолепен палат, прочетох в лицето му едновременно и изненада, и гняв, и отегчение, и липса на обич. Той обичаше младата си жена и не обичаше вече своя син!
— Коя беше тази млада жена?
— Инец, потомка на Монтезума — последният индийски владетел на Мексико. Тя беше толкова хубава, че когато я видях, аз бях заслепен. Едва достигнала двадесет години, тя се бе омъжила за баща ми и бе му донесла зестра, която се изчисляваше в милиони.
Очите на Бенито се изпълниха с пламъци при спомена за тази потомка на древните мексикански императори. Гърдите му се издигаха и сваляха шумно; той преживяваше бурните перипетии на миналото си.
— Кажете ми, не греша ли? Вашето вълнение породи в мен мисълта за нещо, в което едва вярвам — каза Марино. — Вие сте обичали вашата мащеха?
— Това бе началото на ужасната драма. Видях Инец и в сърцето ми пламна неугасима любов към нея. Борих се срещу това чувство енергично. Видях, че Инец разбира страстта в погледите ми и че й отговаря.
— А вашият баща? — попита Марино колебливо.
— Той ми заяви студено и откровено, че трябва да се разделим. Бях вече пълнолетен и трябваше да се издържам сам. Той бе разположен да ми даде една голяма сума, при условие никога да не ме вижда повече.
Аз побързах да изпълня желанието му. Напуснах палата по-скоро, отколкото той можеше да повярва. Като че ли фуриите ме гонеха далеч от него и жена му, от която исках да избягам, за да не ме направи виновник срещу нощта ми в едно ужасно престъпление.
Бях загубил баща си. На сърцето ми имаше кървава рана — любовта на тая, за която моят баща се бе оженил!
Започнах служба по море и извърших много пътувания от Мексико до Испания и от Испания до Мексико или островите, през време на които спечелих доста пари.
В края на третата година моите работи ме отведоха във Вера-Круз.
Инец дойде да ме види. Тя бе в траур. Съобщи ми, развълнувана от скръб, че нейният съпруг Родриго Мадреселва, моят баща, е починал.
Разбрах от нейните думи, че тя никога не бе го обичала и че след нашата първа среща изпитваше към мен голяма страст.
Какво да ви кажа, приятелю? Бях тогава сляп, лековерен, без опит, не си дадох сметка за изменчивостта на женското сърце.
Бях обаян от чара и красотата на Инец, обзет от любов.
Обаче аз трябваше да си кажа, че тази, която е станала съпруга на баща ми, бе го измамила, виждайки ме, чрез своите погледи и в своите мисли, можеше да ме забрави още след опиянението на първите прегръдки и да срещне някой друг мъж, който изглеждаше по-красив и по-пленителен от мен.
— Вие осъждате много строго жените — каза Марино.
— Зная, вие мислите за вашата майка, мислите за Анунциата. Да бъда изоставен от бога, ако желая да разколебая вярата ви. Небето да ви пази от съдбата, подобна на тази, която ме постигна!
Инец стана моя жена. Синът се ожени за вдовицата на своя баща! Заплатих скъпо за часа, в който страстта и любовните желания бяха заглушили в сърцето ми всяка друга мисъл. Инец знаеше добре да ме държи под обаянието на своята красота и да разпалва страстта ми. Вътрешните гласове в мен бяха задушени от радостите, които ми предлагаше нейната любов.
Аз бях единственият наследник на Родриго Мадреселва, благородния испанец, който не знаеше сметката на своето богатство и аз трябваше да живея при Инец в нейния великолепен палат!