Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Едно слабо сияние се появи на изток: нощта отстъпваше мястото си на зората.
Най-после Бенито Мадреселва повдигна глава. Сълзи — последните, може би — блестяха в хлътналите му очи. Неговото лице бе бледо и страшно, като че ли смъртта бе простряла върху него костеливите си ръце.
— Сега стига, — каза той с глас, който изглеждаше угасващ. — Утре вечер ще ви кажа останалото…
13. Хората на нощта
Малкият остров Сан Лазаро, който се издигаше от водата между острова Сан Николо и града Венеция, беше в епохата, когато ставаха тези събития, съвършено ненаселен.
През една тъмна нощ през август множество гондоли спряха там, без да произведат шум. Една дойде от остров Сан Николо, а другите от Пиацета.
Гъстата тъмнина се бе спуснала над водата. Никой не можеше да види какво става на малкия пуст остров.
От гондолите от Венеция слязоха трима маскирани мъже, загърнати в сиви мантии. Те се отправиха към центъра на острова.
Там бяха двамата рибари Тонино и Зани, които бяха дошли от остров Сан Никола. Те, противоположно на другите трима, не носеха нито мантия, нито маски.
В средата на малкия остров се издигаше още от древни времена една гигантска скала. Тази скала имаше чуден изглед: приличаше на отпечатък от конско копито. Наблизо бе издигната една могила с кръст от черно дърво.
Когато тримата мъже, загърнати в мантии, стигнаха до могилата, те снеха маските си. Бяха млади хора, които по силата и възрастта си приличаха на Марино Маринели.
Техните сериозни лица издаваха смелост и решителност и любов към приключения пламтеше в очите им.
Разкошните им дрехи и благородните им черти показваха, че те принадлежат към висшите слоеве.
Двамата моряци се доближиха до тях и повдигнаха шапките си.
— Ние поздравяваме благородните синьори Фалие, Анафесто и Манжили — каза Тонино.
— Приемете нашите благодарности и се приближете! Вие идете от името на вашите приятели, за да положите клетва като нас пред това величествено разпятие — каза Джироламо Фалие. — Какво е числото на ония, от името на които идете?
— Девет рибари от остров Сан Николо са решени като вас, благородни синьори, да поставят имота и живота си в борба срещу Съвета и дожа, които в своето заслепение стъпкаха правата ни в краката си и въведоха страшния терор — каза Тонино с решителен глас. — Ние сме решени да подпишем всички разпоредби, които вземате, само при условие да ни помогнете да освободим храбрия и благороден Марино Маринели.
— Тази е волята на деветимата мъже от Сан Николо, които са готови да напуснат къщите и мрежите си, за да служат за благото на народа — прибави Зани.
— От името на петимата благородници от Венеция, които споделят вашето негодувание, ви заявявам, хора от Сан Николо, че ние приемаме вашето условие и сме готови да ви помагаме, както вие на нас — подзе Фалие, изваждайки сабята си и държейки я с върха към земята.
— Ние сме решили, като първа манифестация за съществуването на нашето тайно сдружение и напук на Съвета на тримата да освободим храбрия Марино Маринели.
— Ние поддържаме тази декларация! — казаха Анифесто и Манжили с тържествен тон.
— Двамата благородници Оргосо и Граси, които бдят на брега за сигурността на нашето връщане, са съгласни с нас — подзе Фалие. — Ние ще изоставим нашите патрициански привилегии през времето на борбата, тъй като нашето общо негодувание ни кара да се сближим: и ние ви се заклеваме, че ще пожертваме живота си и имотите си за възтържествуването на правдата, за освобождението на нашето отечество от тираните. Да се свържем с една тържествена клетва пред кръста на Христа… Вие, мои приятели, кръстосайте сабите си с моята… Вие, хора на Сан Николо, поставете десните си ръце върху разпятието!
Слабата светлина на луната преминаваше през черните облаци и осветяваше фантастично петимата мъже, застанали прави в подножието на скалата, до разпятието. Гледката бе едновременно и тържествена, и страшна.
Стоманените остриета на трите саби блестяха, а голите ръце на рибарите, издигнати към кръста, се открояваха върху черното дърво със своята белота.
— Закълнете се да останете тялом и духом и до смъртта си верни и послушни на този, когото нашата Лига на нощта избере за свой водач и господар! — каза Жироламо Фалие.
— Ние се заклеваме! — отговориха другите в един глас.
— Закълнете се никога да не предадете плановете, никога да не издадете имената на членовете на Лигата. Закълнете се да не правите никакво признаване ни в смъртния си час, ни в Стаята на истината.
— Ние се заклеваме! — казаха четиримата мъже.
— Закълнете се да се подпомагате едни други с вашите имоти и с вашия живот и закълнете се също да преследвате до края на света и да убиете тоя, който наруши свещената клетва на тази нощ! — заключи Фалие, добавяйки — Колкото се отнася до мене, аз се заклех!