Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Имах в куфарите си съкровища, с които можех да купя градове и царства, обаче бях така окаяно обеднял, че не притежавах вече нито едно женско сърце!
О, погледнете, Марино Маринели, погледнете ме! Това старческо лице, тези бели коси, това разкъсано сърце, ето какво ми донесе моето завръщане!
В този фатален час всичко се разруши — това, което беше щастието на моя живот, това, което ме правеше горд и радостен! В този час аз станах един нещастник, един престъпник, един убиец!…
— Това е ужасно! — промълви Марино. — Разкажете ми, бедни приятелю, какво ви се случи при завръщането…
— Когато върху моя здрав кораб, натоварен със съкровища достигнах щастливо след едно бурно пътуване испанския бряг, извиках от радост!
Старият свят се разкриваше пред мен. С богатствата, които носех, можех да направя щастливи страдащите, да подпомогна изобретателите, да закрилям артистите, да окуража мъдрите.
Една жена ме очакваше, красива и пълна с любов!
Тази дълга раздяла бе разпалила огъня в моето сърце и с трескаво нетърпение очаквах момента, когато ще видя къщата си в Барселона и ще стъпя на тъмните скали на брега.
Поръчах на хора от екипажа да ускорят хода на кораба, обещавайки да възнаградя тяхното усърдие.
Най-после една нощ ние влязохме в моето малко пристанище, без някой да види завръщането. Аз забраних да се вика и стреля.
Желаех да изненадам жена си. Желаех внезапно да вляза в спалнята си, да я притисна нежно в ръцете си и нежно да й кажа:
— Ето твоя Бенито, който неизразимо те желаеше, който се бори срещу ветровете и морето и ги победи, защото не желаеше да умре далеч от тебе, защото му бе необходимо да те види и живее край тебе!
Скочих в една малка лодка и бързо излязох на брега. Нищо не трябваше да издаде моето неочаквано завръщане.
Видях няколко от прозорците на къщата още осветени. Това ме зачуди. Беше вече към полунощ. Инец подозираше ли, че бях толкова близо? Бодърстваше ли, за да ме посрещне?
Ускорих крачките си и стигнах до верандата, обкръжена с лози, под която чрез голяма стъклена врата се влизаше във вътрешността.
Никакъв слуга не ме очакваше. Стаите в долния етаж бяха тъмни и тихи. Никой не дойде да ме посрещне.
Отворих тихо високата врата и влязох в вестибюла на къщата си, където лъхаше нежен аромат на цветя.
Няколко крачки само ме отделяха от катастрофата.
Бенито се спря развълнуван. Неговото дишане бе станало трудно. Споменът за този страшен час накара кръвта да нахлуе във вените му, ръцете му се сгърчиха.
Той направи голямо усилие да се овладее и продължи:
— Изкачих се по стъпалата на стълбата, постлана с дебел килим.
При наближаването ми към апартамента на Инец ми се струваше, че различавам шепота на задушени гласове, а така също и нисък смях, излизащ от устата на тази, която обичах.
Аз почувствах някакво сътресение в мене и се ослушах.
Шепотът и смехът идваха от будоара на жена ми.
Стори ми се, че кръвта ми спря да тече; ледени тръпки ме побиха; ръцете ми затрепереха; прехапах устните си до кръв…
Така се смееше Инец, когато я държах в обятията си и я притисках до сърцето си.
Инстинктивно дясната ми ръка се отправи към пояса ми, където бяха окачени камата ми и сабята ми.
Отидох до вратата на стаята, откъдето се разнасяше шепот, който ме изпълваше с ужас. Поисках да я отворя, но тя не се поддаде. Бе заключена отвътре.
Почувствах тогава гигантска сила и се хвърлих с цялото си тяло срещу вратата, която се откърти с голям трясък.
Един вик се разнесе и аз познах гласа на Инец — Инец, лежаща в ръцете на този мизерник, който се наричаше мой приятел. Карло Косадо държеше жена ми в обятията си. Техните устни още се допираха.
Като луд влязох в стаята. Инец скочи от дивана, където беше до Карло, който също се повдигна с широко отворени очи, като че ли вижда някой призрак.
Без да зная що върша, извадих сабята си от ножницата.
— Измамнице — извиках аз, обзет от бясна ярост, — иди от ръцете на твоя любовник в тия на смъртта!
Карлос се опита да застане между нея и мен, но преди да може да си кръстоса сабята с моята, за да защити невярната съпруга, тя се търкаляше в кръвта си върху килима. Един втори удар на сабята ми прониза сърцето на неверния приятел.
Бенито Мадреселва, който току-що бе пристигнал преизпълнен с радост, стоеше подлудял от страдание и ярост пред труповете на измамницата и нейния любовник.
— Нещастнико, каква ужасна съдба ви е постигнала! — промълви Марино, дълбоко покъртен, докато испанецът държеше главата си в ръце.
Тежко мълчание настана, което Марино прекъсваше с леки въздишки.