Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Всички се заклеха също и тримата благородници поставиха сабите си в ножниците.
— Вие сте имали да ни направите едно важно съобщение — подзе Фалие, обръщайки се към Тонино. — Кажете!
— Негърът Горо, бившият наемен убиец на държавната инквизиция — отговори рибарят — е предан на Марино Маринели. Когато последният една нощ бе отвлечен от нашия остров, негърът, макар и тежко ранен, се довлякъл до арсенала и успял да събере сведения, които му посочили следите на Марино. Едва оздравял, той ни напусна, за да провери точността на това, което бе узнал. След кратко пътуване от три месеца, той се завърна миналата нощ.
— Верността и пожертвувателността на този негър са достойни за възхищение — заяви Анафесто, което Манжили подкрепи — Намерил ли е Марино Маринели, който изчезна от Венеция?
— Ние очакваме негъра тук, синьори — отговори Зани. — Той ще бъде между нас в полунощ и ще ни каже всичко.
— Слушайте! — обади се Фалие. — Часовникът на кулата Сан Марко отбелязва полунощ; ударите, макар и глухи, достигат до нас…
В този момент младият Манжили стисна внезапно ръката на Фалие. Със затаено дишане, той се ослуша.
— Като че ли това е сигналът на Оргосо, там, над морето, каза той.
— По дяволите, ако това са карабинерите?… Ако ние сме жертви на едно предателство? — каза Анафесто побледнял.
— Ние ще умрем днес за нашата кауза, верни на нашата клетва — отговори спокойно Фалие.
Чу се шум от удари на весла.
Те се приближиха до брега, мъчейки се с очи да проникнат през гъстата тъмнина по направлението, откъдето идеше шумът на лодката.
— Идат две гондоли — произнесе Тонино, чиито очи бяха свикнали да гледат в тъмнината. — Две гондоли… В едната е благородникът Гвидо Оргосо…
— Един от нашите съзаклятници!
— В другата е Горо — добави Тонино зарадван и изтича да го посрещне.
Оргосо отведе негъра при приятелите и им заяви, че могат да вярват на думите му.
Горо скоро бе всред съзаклятниците, които го разглеждаха любопитно.
— Негре — каза му Фалие, — хората от Сан Николо ни казват, че ти си верен на Марино Маринели.
— Много верен на големия, на силния синьор — извика черният, чието лице светна от радост.
— Говори! Къде си го намерил? Къде е Марино Маринели, синът на стария дож?
— Каторжник… в Тулон — каза Горо, чиито очи приеха зловещ блясък.
— Как? — извикаха присъстващите. — Този негър лъже… Един венециански гражданин върху галерите на краля на Франция…
— Горо видя господаря каторжник в Тулон. Господарят направи на него знак и Горо също направи — потвърди негърът с акцент, в искреността на който не можеха да се съмняват.
— Да го освободим! Правда и свобода за Марино Маринели! — казаха в един глас съзаклятниците.
И Фалие добави:
— В Тулон! Да счупим оковите му!
14. Немият монах
Вечерта, когато Анунциата бе пренесена в дожския палат, оттам излязоха двама благородници, обгърнати в тъмно черни мантии, преминавайки покрай колонадата, тръгнаха по площада Сан Марко. На известно разстояние, двата въоръжени слуги, облечени в кафяви дрехи, ги следваха.
— Не можаха да открият, кой е бил този хубав тримачтов кораб, благородни Моро — каза един от двамата патриций със снишен глас.
— Вие научихте, че той е отплавал през тъмната нощ? — попита управителят на Сан Марко.
— Пазачът на кулата в Маламото ме уведоми.
— Не е ли видял тоя, който го е управлявал, капитане?
— Той твърди, че е познал младия Фалие — отговори Силвио Зиани, завивайки с другаря си по кале Марчерия.
— Съветът на тримата уведомен ли е за това?
— Известно му е за това, че младият Фалие е предприел заедно с неколцина приятели едно пътуване в страните на изгряващото слънце… Вижте, прочее! — прекъсна се Силвио Зиани, показвайки на управителя един прегърбен монах, вървящ в обратна посока в сянката на къщите. — Това е монах доминиканец.
— Действително; той носи черната мантия върху бяла роба и е надянал своя островърх капюшон на главата… Не ви ли казаха, че Бонифацио, изпратен от инквизиторите, се е завърнал от Асколи, без да изпълни мисията си?
— Той не е можал да намери Бертучио в манастира на доминиканците… Хей, благочестиви братко! — извика капитанът на монаха, който мина с наведени очи и бавна походка край двамата благородници.
Той не чу този повик и продължи пътя си.
Тадео Моро се спря, а капитанът се отправи бързо към монаха и постави ръката си върху рамото му.