Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Няма излекуване за мене, благородни ми приятелю, и, ако вие бяхте французин, не щяхте да се радвате на спасение. Как смятате да избягате от този страшен затвор, на който сте приковани с тези тежки вериги и който плава сред водата? Денем и нощем каторжниците са зорко наблюдавани; не им оставят никакъв инструмент в ръцете; никакъв приятел; никакъв спасител не може да достигне при тях.
— И въпреки всичко, аз се надявам — въздъхна Марино.
Болният хвърли недоверчив поглед към своя приятел по верига.
— Ще бъде ужасно, ако и вие прекарате живота си тук и загинете тук като мен — промълви той. — И, въпреки всичко, не виждам никакъв начин за спасение. Ще се радвам и ще благодаря на Бога, ако сполучите да избягате; ще пожертвам на драго сърце живота си, за да ви помогна, Марино, и ако намеря смъртта, моето мизерно съществуване най-после ще се прекрати!…
— Повярвайте ми, Бенито, аз ще се сдобия със свободата си, ще хвърля тези железни окови. Това е необходимо, за да изпълня моето отмъщение, което е целта на живота ми! О, вие не знаете още силата, която ме въодушевява; вие не предполагате на каква жестокост ще бъда способен, когато наближи часът на отмъщението — продължи Марино Маринели, чието чело бе светнало от ентусиазъм. — Нито един от виновниците не ще избяга: те ще умрат всички. Аз ще се къпя в кръвта на тия негодници, които искат да уморят бавно баща ми и мен!… Ще започна една ужасна война — не срещу родния ми град, срещу гражданите и рибарите, Боже опази! — но срещу дожа. Съвета на тримата и големците на Венеция!
— Вие храните големи планове — промълви испанецът, поглеждайки изпитателно своя другар по верига, като че ли искаше да проникне до дъното на душата му.
И този болен каторжник с немощно тяло, чието лице криеше някаква тайна, сега се бе вдъхновило от мисълта за борбата, която смяташе да почне Марино.
— Трябва да ви открия откъде черпя моята надежда, Бенито Мадреселва, за да знаете, че не напразно се надявам.
Една вечер, когато спяхте вие и всички около мен, гледах нататък към брега, недалеч от който бяхме спрели, и видях една човешка фигура, един негър…
Никой не ме наблюдаваше в този момент. Аз се повдигнах и му направих един знак, на който той отговори…
— Познаваш ли този негър?
— Преди пренасянето ми тук от Венеция, той беше изпратен от дожа да ме убие.
— От сина на вашия баща?… Проклет да бъде този негодник! — прошепна Бенито.
— Аз спрях ръката му и му доказах, че съм по-силен от него. После той ми се закле в послушание и ме помоли да го взема на служба при мен.
Аз се съмнявах в него отначало, но той бе тежко ранен заради мен и аз вярвам сега в неговата искреност?…
— И вие казвате, че този негър се е появил?
— Аз не сънувах. Видях го добре с очите си и му направих знак.
— Видяхте ли го пак след тази вечер?
— Не, той изчезна, когато ме позна и не се появи повече. Надявам се, че той ще намери някакво средство да достигне до мен и да ми помогне да избягам… Тогава и вие не трябва да останете тук, приятелю; трябва да ме придружите и да ми позволите да ви върна живота!…
Испанецът махна с ръка, като да отстрани това предложение и лицето му прие тъжно изражение.
— Вие ще ми направите лоша услуга, Марино Маринели — каза той с твърд глас. — Не желая да живея. Не мога да се реша да стана по-нещастен…
— Говорете, Бенито, кажете ми какво сте пострадали?
— Не ме разпитвайте… Вие имате една цел за догонване и тя запълва живота ви. Вие имате какво да ви движи напред, вие се ентусиазирате, давате криле на вашата душа и, освен това, вие имате да изпълните едно отмъщение…
Аз нямам нищо, абсолютно нищо върху земята, освен морални страдания и едно ужасно отвращение от живота, каквото вие не можете да си представите. Бог да ви пази!
Но да млъкнем сега. Вие имате нужда от сън, за да възстановите вашите сили, Марино. Вие трябва да си възвърнете бодростта и свежестта, за да не ви измори тежката работа.
Спете спокойно. Вие можете да сторите това.
Двамата каторжници замълчаха.
Сънят затвори скоро клепките на Марино, обаче бягаше от неговия другар по верига.
От седмици вече, даже месеци, Бенито Мадреселва страдаше от безсъние.
Всред тържественото мълчание, което царуваше в нощта, виденията от неговото минало обземаха този тъжен човек, така мълчалив и затворен, който досега не бе продумал приятелска дума с никого, чиято физиономия изразяваше умора от живота, докато цялото му същество изглеждаше сломено от някаква болезнена и ужасна тайна.
Към сутринта, обаче, умората победи безсънието и нещастният каторжник затвори очи, но не под влиянието на един благотворен сън; студени капки пот лъснаха по челото му; несвързани и мъчителни сънища изпълниха мозъка му и той изведнъж скочи, шепнещ още с болезнен акцент, между стиснатите си устни, повтаряното много пъти име Инец…