Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Годеницата, неподвижна и безмълвна, гледаше в пространството.
Дожесата, с покровителствен жест взе студената й безжизнена ръка и я постави в ръката на младия човек, комуто я даваше за жена.
Тогава свещеникът извърши свещената церемония.
В присъствието на височайши лица, които служеха за свидетели, Анунциата бе съединена в свещени брачни връзки за Николо Стено.
В момента, когато църковният служител свързваше ръцете на съпрузите, широката стая се огласи от сърцераздирателен вик.
Анунциата бе извикала.
Умственото вцепенение, в което тя се намираше досега, бе се заменило внезапно и съвсем неочаквано за дожесата с едно будно състояние и съзнанието й бе се възвърнало…
Младоженката обгърна всичко, каквото я обкръжаваше с изплашен поглед, в който се четеше ужас. После силите й я напуснаха и тя се отпусна в ръцете на прислужничките, които дожесата бе повикала със заповеднически жест.
12. Разказът на другаря по верига
— Вие треперите, Бенито: вие сте сериозно болен — прошепна Марино на испанеца, своя другар на пейката.
Това беше след една буря и нощта беше студена.
— Треската ме измъчва вече няколко месеца. Тя започна преди вашето идване да разтърсва от време на време бедното ми тяло, някога здраво и силно като скала, сега слабо и треперещо.
— Вземете моята мантия и се покрийте с нея, тя е топла.
— Никога, Марино. Аз зная, че вие ми желаете доброто, че имате благородно и нежно сърце, но запазете си мантията; имате нужда от нея. Тя трябва да запази силите ви; вие имате да извършите едно голямо дело, според както ми казахте — едно дело на правда, на което сте посветили целия си живот.
— Аз ви разкрих моето минало, Бенито, защото имам доверие във вас; зная, че не ще издадете никога моите намерения — каза Марино, събличайки своята широка шаячена дреха и покривайки грижливо с нея своя болен другар.
— Моля ви, оставете ме да треперя от треската и не се излагайте на ударите на пазачите — промълви испанецът, когото Марино не е виждал толкова отслабнал.
На неговото измършавяло лице, което се беше удължило и стеснило, бузите бяха дълбоко хлътнали и очите потънали в орбитите им; косата и брадата бяха побелели; кожата на костеливите му ръце се беше изменила, неговите крака, на които бяха поставени железните окови, бяха останали без плът, всичко в него издаваше ужасната болест, която бе придобил на тази галера и която го подкопаваше бавно.
— Оставете ме да сторя това, което желая, Бенито; войниците не ни виждат — каза Марино.
— Ако случайно дойдат към нас, вие сигурно ще бъдете жестоко бит, Марино. Тяхната грубост е така унизителна, че прави да проклинаме живота.
— Вие имате право; тук ние губим нашето човешко достойнство; нашата душа е отровена; да живееш тук е все едно да си в ада!… Горко вам и на мен! Горко на нещастниците, които ни обкръжават! Най-тежкото проклятие тегне върху всички, които са оковани тук.
— Те не го чувстват… Вижте! Те спят.
— Сломени са от ужасната работа през деня, Бенито!… Впрочем, да, вие имате право, една голяма част от тия клетници са така долни и така покварени, че не чувстват в наказанието срама и унижението!
— Света Богородице! — каза внезапно испанецът и неговите хлътнали очи, святкащи от треската, блеснаха със слаб огън. Войникът от стражата се приближаваше. Това е Гаспар, този безсърдечен човек, който ни преследва и ни мрази, защото не му изглеждаме достатъчно покорни, достатъчно смазани. Ако той види, че сте ми дали вашата мантия…
— Той не обръща внимание на нас; ето, обръща се… Проклет да бъде този Гаспар, който винаги дири случай да ни накаже строго!
— Казват, че той се страхува от вас, Марино, тъй като избягва да има разправии с вас; впрочем, вярвам, че той не ще има ни почивка, ни спокойствие, докато, не ви принуди да пълзите пред краката му, както другите.
— Той се мами, ако мисли, че аз няма да скоча върху него, за да му нанеса няколко юмручни удара, ако се опита втори път да ви удари с тоягата си, въпреки че ви вижда слаб и болен.
— Не се оставяйте да ви обземе гнева, Марино; това ще бъде вашата смърт. Имайте милост към самия себе си и мислете за целта, която имате за в бъдеще, мислете за вашето отмъщение!
— За него мисля ден и нощ, то е моята надежда.
— Зная това. Не се грижете, прочее за мене смъртта ще ме освободи от страданията ми.
— Когато удари часът за моето освобождение, той ще удари и за вас, Бенито; и вие ще се излекувате!
Болният поклати глава.