История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
При новата система една торба със сто флорина, която в миналото можела да престои с години в касата на някой благородник, се предавала на съхранение в италианска банка с клонове по целия континент. Банката давала парите в заем на клиент, като пускала менителница във вид на книжни пари. Стоте флорина на благородника си стояли непокътнати в трезора на банката, а банката разполагала със сто флорина, заведени в сметководните й книжа. Търговецът, взел парите в заем, също имал сто флорина, както и приносителят на менителницата. Макар в банката да били постъпили само сто флорина в злато, те били трансформирани от магията на банковите депозити и заеми в много пъти по сто флорина, които можели да се използват от различни индивиди в различни градове по едно и също време. Тези нови банкови пари разкрили невиждани възможности за търговци, производители и инвеститори. Изведнъж се оказало, че всички имат пари — истинска магия!
Банковото дело в Италия било изцяло частно начинание, чиито корени водели началото си от фамилиите Перуци, Барди и Ачияуоли във Флоренция. В клоновете на банките им от Кипър до Англия работели само техни роднини. Банкерските фамилии на Италия съвместно финансирали английската монархия под управлението на Едуард I и Едуард II при походите за завладяване на Уелс и Шотландия. С подкрепата си за английския кралски двор италианските банки реализирали много по-големи печалби, отколкото биха получили само от лихвите на тези рисковани заеми. Като кредитори на английските крале те се ползвали с неограничен достъп до пазарите на острова, а специалните взаимоотношения с монархията им осигурили практически монопол при износа на английска вълна за континента.
По силата на два договора, сключени на 9 юни 1317 г. между папата и банките „Перуци“ и „Барда“, папските данъци, събирани от английската католическа църква, се депозирали в клоновете на тези две банки в Лондон. Така самите пари си оставали в Лондон, но клоновете на банките изпращали менителниците в Рим, където централите им превеждали сумите на папата. После представителите на „Перуци“ и „Барда“ в Лондон купували с депозираните при тях пари английска вълна и платове, които изнасяли за континента. Постъпленията от продажбите се насочвали към банките в Италия. По този начин парите се движели напред-назад между Англия и Италия, както и по пазарите на континента. Те преминавали от държавната хазна в касите на църквата, връщали се при банкерите и оттам отивали при търговците, откъдето се изплащали във вид на данъци, преда цикълът да започне отново. Целият този процес протичал, без който и да било от участниците да докосне с ръка дори и една монета; единственото движение се извършвало между колонките с числа в сметководните книжа на банката. Банките представлявали нововъведение, което стимулирало търговията във всичките й фази и от което имали полза всички — от краля до последния селянин и от енорийския свещеник до папата — навсякъде, където банкерските фамилии откриели клон.
Менителниците предизвикали истински бум на европейските пазари, като спомогнали за преодоляване на огромния дефицит на златни и сребърни монети. Спомагайки за много по-бързото и ефективно действие на системата, те увеличили количеството пари в обръщение. Самите писмени нареждания се превърнали в книжни пари, като преминавали от първоначалните си приносители у трети, четвърти и т.н. лица, по подобие на модерните банкноти. Те обикаляли цяла Европа като особен вид книжна валута, приемана като платежно средство от търговците в основните центрове на търговия.
С разпространението на италианската банкова система из цяла Европа парите на Флоренция и Венеция станали двете основни валути на континента. Флорентинският флорин бил пуснат в обръщение през 1252 г.; на едната му страна бил щампован релеф на Йоан Кръстител, а на другата — лилия. Монетата се правела от злато и сребро, като златната била с десетократно по-висока номинална стойност от сребърната. По онова време, когато всеки град с претенции за важност имал своя монетна работилница и сякъл монети, носещи неговото име, флорентинският флорин и венецианският дукат били двете парични единици, които внасяли стабилност на средновековните пазари.
Въведен през 1284 г. от венецианския дож Джовани Дандоло, златният дукат останал в обръщение цели шест века. Популярното му название било „зекино“, от двореца Ла Зека, където се намирал монетният двор. Самото име дукат идва от латинския надпис върху монетата; титлата дож — която в някои западноевропейски езици е лук — произлиза от латинския корен ducere, който означава „водя“. Венецианският дукат запазил неизменни формата и размера си чак до падането на Венецианската република през 1797 г.