История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Латинското название на този документ е catbium per lettras, което означава „обмен на банкноти чрез писмен документ“. Явно става дума за трансакция, при която един вид пари се разменя срещу друг, срещу сума, която да бъде изплатена в друг вид валута в уречен ден и на уречено място.
Така един търговец, който имал нужда от пари, отивал при банкера в Италия. Банкерът му давал необходимата сума в брой във флорентински флорини или венециански дукати, като търговецът се съгласявал да заплати малко по-голяма сума в друга валута на следващия годишен панаир в Лион или Шампан, Франция. При това длъжникът не бил задължен да се яви лично на панаира, за да заплати сумата. И двете страни знаели, че ако търговецът или негов представител не върнат парите, флорентинският клон на банката ще си ги вземе принудително.
Менителницата не била изобретение на италианците, но те я използвали за нови, много по-доходни цели. За всяка обмяна на валута банкерите получавали комисиона, с което официално се причислявали към гилдията на сарафите, т.нар. Arte del cambio, т.е. стоели на много по-високо обществено стъпало от презрените лихвари и съдържатели на заложни къщи. На практика италианските банкери отпускали заеми на богатите, докато лихварите и собствениците на заложни къщи продължили да обслужват простолюдието.
Менителниците вършели добра работа в християнските страни, но били неприложими в мюсюлманския свят. Лихварството се забранява от Корана още по-строго, отколкото от Библията. Самият Мохамед е казал:
„Не продавай злато срещу злато, освен в равни количества… нито сребро срещу сребро, освен в равни количества.“
Освен това Коранът изрично забранява използването на менителници, осъждайки размяната на „нещо, което го има, срещу нещо, което го няма“.
Използването на менителници имало още един важен принос за развитието на търговията — с тях бил преодолян факторът време, както и неудобството при боравене с монети, особено в големи количества. Монетите са тежки и обемисти, трудно се пренасят, лесно се крадат, подлежат на фалшифициране, а притежаването им представлява значителен риск по неохраняваните пътища, в земите на корумпирани благородници или в хаоса на средновековните пазарни градове и панаири — новите търговски средища на Европа.
Новите „банкови пари“, изобретени от италианските банки, стимулирали търговията, като спомагали за много по-бързото й извършване. През 1338 г. един керван, натоварен с монети, пътувал цели три седмици от Руан в Северна Франция до Авиньон в Южна — едно разстояние от около 650 километра; при това товарът можел лесно да бъде изгубен по пътя, ограбен от разбойници или отмъкнат от самите водачи на кервана. От друга страна, една менителница изминавала същия маршрут само за осем дни, като в случай на изгубване, кражба и т.н. новият собственик не можел да я осребри. С други думи, менителниците представлявали много по-бързо и надеждно средство за всички страни по една търговска операция. Въпреки комисионата в размер на 8 до 12% работата с новите банкови нареждания излизала по-евтино, особено в сравнение с таксата за въоръжена стража при пренасяне на златни или сребърни монети или на благородни метали в насипно състояние.
Менителницата, първообраз на съвременните банкноти, освободила парите от ограниченията на пространството и времето. Тя освободила парите и от нещо друго — от ограниченията на точно определена национална валута, както и от често възникващия дефицит на злато и сребро в отделни държави, където се сечели съответните монети. Всяко писмено нареждане можело да бъде деноминирано във венециански дукати, саксонски талери, флорентински флорини, милански тестени, френски екю и в още дузина различни валути. Броят на менителниците, които можели да се издадат в дадена валута, вече не зависел от наличните количества злато и сребро в съответната държава; той зависел единствено от доверието на търговците в конкретната валута. Ако загубели доверие в някоя валута, те веднага започвали да издават своите менителници в друга.
Менителницата положила основата на новите пари, като премахнала физическите ограничения при употребата на метални монети. Самите писмени нареждания циркулирали между търговците като един вид книжни пари. Макар от дейността на банките и банковите услуги да се възползвали ограничен брой хора — те изобщо не достигали до средния селянин или градски жител, — банките намерили практически начин да пуснат повече пари в обръщение.