История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Кралските обвинители използвали дори самото богатство на тамплиерите като доказателство за тяхната вина. Християнската религия приема, че Сатаната се явил пред Христос в пустинята и му предложил цялото богатство на света, за да се отрече от своя Бог и последва Сатаната. Христос отказал и прекарал живота си в бедност. За разлика от него тамплиерите били натрупали несметни богатства и живеели ако не охолно, то поне сносно. За обвинителите това само по себе си било доказателство, че тези хора са продали душите си на дявола.
След първоначалния шок от арестуването и изтезанията по-голямата част от тамплиерите се отрекли от налудничавите си самопризнания и защитили доброто име на ордена и собственото си достойнство със същата храброст, с която се отличавали и на бойното поле. Само че този път вместо мюсюлмански воини имали насреща си съдии, прокурори и мъчители, които говорели на техния език и твърдели, че почитат един и същ Бог. Нещо повече — в този час на изпитание тамплиерите не получили никакво съчувствие и съдействие от майката-църква, която били защитавали с цената на живота си през цялото си съществуване като орден. Изтезанията, на които били подложени ръководителите на ордена с цел изтръгване на самопризнания, продължили цяло десетилетие. Всеки път, когато били излагани на публично порицание обаче, тамплиерите шумно и категорично се отказвали от самопризнанията си, с което предизвиквали нови, още по-жестоки изтезания.
Под масирания натиск на френската монархия папа Клемент V разтурил ордена с папска вула от 22 март 1312 г. Папата сметнал за по-безопасно да пожертва рицарите на църквата, отколкото да се опълчи срещу френския крал. Премахвайки ордена, той се надявал да запази под свой контрол поне част от тамплиерските имоти, които предал за управление на други религиозни организации, главно на хоспиталиерите — рицарско-монашески орден, подобен на този на тамплиерите.
Четири години след масовата екзекуция на тамплиерите край Париж, на 18 март 1314 г. техните ръководители — великият магистър Жак дьо Моле и Жофроа дьо Шарне — били изведени от затворническата килия и изгорени на клада на един малък остров в река Сена. С този акт крал Филип IV ликвидирал веднъж завинаги най-великата и могъща финансова институция на своето време. След като не успяло да сложи ръка на цялото съкровище на тамплиерите в Париж, френското правителство изискало от техните приемници хоспиталиерите големи суми като компенсация за разноските по следствието и съдебните дела. Тъй като станали свидетели на съдбата, сполетяла техните братя, хоспиталиерите бързо се огънали пред заплахите на Филип.
Разприте между краля и папа Клемент V за наследството на тамплиерите не продължили дълго. И двамата починали още до края на същата година — 1314. За много наблюдатели в тяхната почти едновременна смърт следва да се търси Божието възмездие за съучастието на папата в разправата с доблестните рицари банкери.
Както и да стоели нещата на небето, на земята вече нямало значение кой е виновен, тъй като случилото се нямало как да бъде поправено. Пълната победа на крал Филип IV над ордена показала, че централизираната държавна власт нямала намерение да търпи повече съперничеството на една могъща международна финансова институция, каквато били тамплиерите. Въпреки смъртта на Филип IV и Клемент V категоричен победител в борбата помежду им се оказала държавата. За пръв път след падането на Рим едно правителство в Западна Европа взело в свои ръце контрола над финансовите институции, прекъсвайки монопола на църквата в търговските дела. Църквата така и не се съвзела от този удар, а нейните институции до голяма степен загубили финансовото си влияние в Западна Европа.
Разформироването на Ордена на тамплиерите обаче имало за резултат един финансов и търговски вакуум, който нито църквата — която не смеела или нямала сили, — нито държавата — която не била достатъчно укрепнала — били в състояние да запълнят.
В този съдбовен момент в европейската икономическа история, след като финансовата мощ на църквата била значително отслабена, а тази на държавата още не била достатъчно силна, на сцената се появила една нова група личности и институции, за да запълни вакуума. Същите услуги, в които бил специализиран разбитият Орден на тамплиерите, започнали да се предлагат, макар и първоначално в по-малък мащаб, от група фамилии от северноиталианските градове-държави Пиза, Флоренция, Венеция, Верона и Генуа. Тези фамилии създали нов набор от финансови институции — встрани от непосредствения контрол на църквата и държавата, но достатъчно тясно свързани и с двете.