История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Филип отчаяно се нуждаел от пари в резултат на една грешка, която самият Перон бил направил хиляда години преди него — той обезценил сребърната валута в кралството, като претопил съществуващите монети и отсякъл нови, с по-ниско съдържание на сребро. Този трик помогнал за кратко време, но проблемите възникнали, когато селяните започнали да плащат данъците си в същите обезценени монети. Подобно на Перон, Филип IV се видял затрупан с повече монети, но с по-малко пари, тъй като всяка монета имала много по-малка покупателна способност. Решен да възстанови френската национална валута до първоначалната й стойност, през 1306 г. кралят иззел обратно всички монети и ги претопил наново, със старото сребърно съдържание, определено от Луи IX през 1266 г. През следващите години той още няколко пъти изменял стойността на монетите в кралството, като с всяка промяна затъвал все повече; за да се закрепи разклатената валута, били нужни все по-големи количества злато и сребро.
В търсене на нови източници на пари Филип най-напред сложил ръка на стоките на ломбардските търговци, опитал се да обложи с данъци духовенството, след което се нахвърлил върху евреите, конфискувал цялото им имущество и през 1306 г. ги прогонил от кралството. Дори след всички тези мерки събраните средства се оказали недостатъчни, за да посрещнат нуждите на раздутия държавен апарат на властолюбивия Филип. Необходими били огромни количества пари.
Най-голямата концентрация на капитали в Европа по онова време се намирала току пред вратите на Париж, в укрепения замък, служил като главна съкровищница на тамплиерите. За да сложи ръка на това богатство обаче, Филип IV най-напред трябвало да разтури ордена — нещо, което бил напълно в състояние и готов да стори. През 1307 г. кралят издал таен декрет, с който се поставило началото на масирана кампания за оклеветяване на Ордена на тамплиерите.
„Нещо безобразие, нещо отблъскващо; нещо, което е твърде ужасно дори да си представим; твърде гнусно, за да го споменем; едно човеконенавистно престъпление, едно отвратително зло, едно скверно дело, едно позорно падение; нещо животинско и нечовешко, от което душата се свива от потрес и погнуса.“
Това били думите, с които Филип IV дал знак за началото на една ловка пропагандна операция, която му била нужна, за да подкопае основите и оплячкоса богатството на най-великата финансова институция в тогавашния свят.
Вместо да обявят направо война на тамплиерите, агентите на Филип предприели една координирана акция, при която арестували нищо неподозиращите ръководители на ордена в цяла Франция. Времето за акцията било подбрано така, че между първите арестувани да бъде великият магистър на ордена — Жак дьо Моле, който бил пристигнал във Франция от главната си квартира в Кипър, за да урежда някакви сделки между тамплиерите и папа Клемент V. Съюзниците на Филип развихрили клеветническа кампания срещу тамплиерите, като ги обвинявали в най-долни престъпления, за да всеят сред обществото ужас и отвращение към представителите на ордена. Обвиненията довели до продължителни съдебни дирения, имащи за кулминация поредица от шумни публични процеси, при които водачите на тамплиерите били обвинени в ерес, отричане от Бога, поклонничество на дявола, сексуални перверзни и цял списък други простъпки срещу средновековния нравствен кодекс. След чудовищни изтезания висшите сановници на ордена били принудени да подпишат самопризнания, с които в най-големи подробности се инкриминирали като идолопоклонници, осквернители на свещени символи, участници в дяволски съзаклятия и извършители на сексуални извращения.
Сред обвиненията, представени срещу тамплиерите, били сексуални деяния с трупове на аристократки, идолопоклонничество на котки, канибализъм и кръвно побратимяване с мюсюлмани. Намерили се и свидетели, които да се закълнат, че тамплиерите се сношавали с девици, като родените от тази връзка младенци били убивани заради подкожната им тлъстина, от която се правели свещени масла за помазване на техните идоли. Обвинителите на Филип твърдели, че рицарите на ордена практикували и насърчавали содомия в своите редици, като тъкмо по тази причина се стигнало до поражението при Йерусалим и загубването на Светите земи. Тук се правел ловък паралел с Божия гняв и падането на библейските Содом и Гомор заради нравствената разпуснатост на техните жители. За времето си такова обвинение в содомия било достатъчно обяснение за пред неуките маси на едно чисто историческо събитие като превземането на Йерусалим от мюсюлманите. Същевременно така се успокоявали вярващите, които цял живот се молели за освобождението на Светите места от неверниците, че не по тяхна вина молитвите им са отишли нахалост.