История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Новата форма на банкови пари, които се намирали в обръщение из цяла Европа, изисквала нови счетоводни методи, с които да се следи тяхното движение между отделни държави и в различни валути. Изобретателността на флорентинските банкери родила някои революционни идеи: двойното счетоводство; една ранна, опростена форма на застраховка за морското корабоплаване; и — най-важното от всички нововъведения — чековете. При най-ранните форми на банкова организация депозитите и тегленията се извършвали само лично. Писмените нареждания за теглене се смятали за твърде рисковани, тъй като подлежали на фалшифициране; налагало се клиентът да се яви лично пред касиера, за да може последният да свидетелства в случай на нужда. Най-ранните тегления на суми с писмено платежно нареждане са регистрирани в книжата на банка „Медичи“ едва в края на четиринайсети век. Тези първи чекове допълнително улеснили и повишили ефективността на банковите услуги.
Италианските банкери процъфтявали наистина, но подобно на тамплиерите преди тях, и те станали жертва на собствения си успех, особено при взаимоотношенията си с държавата. Няколко измежду водещите италиански банкерски фамилии взели страната на Едуард III при избухването на Стогодишната война между Англия и Франция, но когато през 1343 г. Едуард спрял изплащането на дълговете си, неговата несъстоятелност предизвикала банкрута на основните банки на Флоренция и масови разорения сред вносителите им. Цялата банкова система, основана на менителници, в крайна сметка почивала на честността и добрата воля на участниците; когато държавата затъвала в дългове, тя имала властта да спре плащанията, с което системата рухвала изведнъж. Състоянията на италианските банкери се стопили като пясъчни замъци, пометени от прибоя. Банковата система на Флоренция била окончателно погребана с идването на Черната смърт — чумната епидемия, опустошила до 1348 г. цяла Северна Италия.
Независимо че първите банкерски фамилии в Италия донесли финансова катастрофа на Флоренция, банковото дело оцеляло. Изобретените от тези фамилии нововъведения се разпространили и в други градове, като благотворният им ефект бил твърде значителен, за да допуснат самите търговци тяхното отмиране. Градовете Генуа и Венеция бързо поели факела от флорентинските банки, а към края на четиринайсети век самата Флоренция се съвзела достатъчно, за да възкръсне като международна банкова сила. Въпреки големите загуби в течение на този съдбовен век банковото дело се възродило с нова сила през следващото столетие под ръководството на могъщата флорентинска банкерска фамилия Медичи, навлязла на банковия пазар сравнително късно — през последните десетилетия на четиринайсети век.
Макар появяването на банките да съвпада с Италианския ренесанс, първоначално те не се ползвали с обществено уважение. Дейността им като обменни бюра и едва прикрити лихварски дюкяни отреждала на банкерите място в обществената стълбица съвсем малко над обикновените сводници, комарджии и други дребни мошеници. В европейската аристократична система, основаваща се на наследствени земи и титли, притежанието на богатство носело практическа полза, но не и престиж. В края на шестнайсети век, през 1581 г., холандски църковен декрет отнел правото на свето причастие на банкери и представители на други срамни професии; декретът останал в сила до 1658 г. Много духовни лица продължили да заклеймяват начисляването на лихва като противоречащо на библейските предписания.
За да си спечелят обществено уважение наред с богатството, мнозина банкери се оставили да бъдат подмамени от изкушенията на късното средновековие. Те се впуснали в придобиване на земи и имения, на аристократични титли и дворци в градовете, на високи църковни санове. Именно тези техни усилия да подражават на традиционната аристокрация сложили началото на Ренесанса, като нито една от европейските банкерски фамилии не успяла толкова много в това начинание, колкото включилата се последна в познанието — фамилията Медичи.
5
Ренесансът — нови пари за старо изкуство
Банкерите са хора като всички други, само че по-богати.