История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Банката на Медичите достигнала зенита си в периода между 1429 и 1464 г. при управлението на Козимо де Медичи — изключително ловък бизнесмен, успял едновременно да ръководи централата във Флоренция и клоновете в Рим, Милано и Пиза, както и по-далечните представителства в Женева, Брюж, Лондон и Авиньон. В допълнение към банки и земи фамилията притежавала дялово участие и в няколко текстилни предприятия, между които две работилници за обработка на вълна и една на коприна.
Банката „Медичи“ просъществувала до 17 ноември 1494 г., когато френският крал Шарл VIII превзел Флоренция. Няколко дни преди френското нашествие Медичите били изгонени от града, а с пристигането си французите конфискували цялото им имущество и оставили банката в състояние на пълно разорение. Фамилията се върнала в родния си град през 1530 г., след падането на Флорентинската република, но славното време на банка „Медичи“ вече било отминало.
Състоянието си Медичите дължали на това, което днес е прието да се нарича частен сектор — нещо, което в по-ранни времена не е представлявало сериозен икономически фактор. Фамилията Медичи, натрупала богатство, власт и слава в света на финансите, отделно от църква и държава, започнала да губи позициите си на клан от банкери и търговци, но вместо това успяла да трансформира влиянието си чрез придобиване на църковни и светски санове.
Геният на Медичите — нещо, по което те нямали равни сред останалите банкерски фамилии на Флоренция — се проявил в способността им да инвестират богатството и търговския си успех за придобиване на политическа власт и благороднически титли. Чрез серия от изгодни женитби, ловки политически назначения и добре премерени подкупи в течение на няколко поколения Медичите се превърнали в една от най-могъщите фамилии в структурите на светската и религиозната власт.
Медичите, както и останалите богати фамилии във Флоренция, финансирали великия подем в науката, а по-късно и в живописта, скулптурата и архитектурата, който лежал в основата на Ренесанса. Днес тази епоха е останала в историческата памет главно с гениални произведения на изкуството като множеството скулптури на Давид, които могат да се видят в музеите и по площадите на града. Разцветът на изкуствата във Флоренция обаче води началото си от традиционната привързаност на нейните жители към знанието и образованието, под което се разбирало не само наизустяване на класиците, но също така и усвояване на онези полезни знания и умения, необходими на всеки търговец и банкер — математиката и боравенето с числа. Ренесансът е възникнал не като течение в изкуството и литературата, а именно като практическо възраждане на математиката, от която се нуждаели банкери и търговци за своите всекидневни дейности: обмяна на пари, начисляване на лихва, пресмятане на загуба или печалба.
През 1202 г. Леонардо Фибоначи, наричан още Леонардо Пизано по името на родния си град Пиза, публикувал своя труд Liber Abaci — приблизително: „Освободен от сметалото“, с който за пръв път в Европа се представяла системата от цифри, познати до днес като арабски (макар самите араби да ги били заели от Индия). Тази опростена система представлявала значителен напредък в сравнение с извънредно сложните и неудобни римски цифри, които трудно се поддавали на събиране и изваждане и били практически непригодни за умножение и деление.
С въвеждането на арабските цифри се премахнала нуждата от сметало, тъй като търговците вече можели да пресмятат наум или на парче хартия. Първоначално новите цифри били посрещнати с нескрито подозрение от университетите, от държавата и църквата, тъй като били дело на „неверници“, като при това позволявали да се заобиколи сметалото, смятано дотогава за единствено надеждно средство за математически изчисления. В упоритостта си да отричат така наречените „бакалски“ числа много европейски университети продължили да преподават математика с римски цифри чак до седемнайсети век. Повечето правителства също отказали да въведат арабските цифри за официални документи с мотивировката, че те подлежат на лесно фалшифициране дори от лица с ниско образование. И днес, осем века след появата на арабските цифри в Европа, римските се смятат за по-престижни при изписване например на дати и други важни числа по фасадите на университети и правителствени сгради.