История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Към 1422 г., когато Флоренция вече била достигнала своя апогей като банково средище, в нея се намирали седалищата на седемдесет и две „международни банки“. От всички тези банкерски фамилии обаче нито една не останала в аналите на историята с такава слава, както фамилията Медичи. Семейно име Медичи се среща в градските регистри на Флоренция още от дванайсети век, но Медичите се изявили като банкери сравнително по-късно от останалите фамилии. Основоположник на банковото дело във фамилията бил търговецът Джовани ди Бичи де Медичи (1360—1429). От двамата му синове, известни като Козимо Стари и Лоренцо Стари, тръгнали два клона на рода, които практически поставили началото на Ренесанса, като дали на историята най-важните търговци и банкери на тази епоха; някои от тях станали градоначалници на Флоренция, а други се издигнали до кардинали и папи. Дъщерите на Медичите се омъжили за крале и благородници, а две от тях — Мария и Катерина — станали кралици на Франция и майки на френски крале.
След като консолидирали влиянието си, Медичите пуснали в обръщение легендата, че родът им произхождал от рицаря Аверадо, който според тях бил тръгнал на поклонение в Рим, но по пътя спрял в Тоскана, за да победи в бой злия великан, тероризирал от незапомнени времена селяните по онези места. В знак на признание за подвига му Карл Велики, император на Свещената римска империя, го възнаградил с благороднически герб, върху който били нарисувани три златни кръга — символ на трите удара, които великанът нанесъл с меча си по щита на героя. Източници извън фамилията оспорват това тълкование; твърди се, че трите кръга символизират кълбата, с които някога се обозначавали заложните къщи; според друго обяснение това са просто три златни монети.
Фамилното име Медичи означава, че някой от предците на рода се е занимавал с медицина или фармация — през, средновековието все професии, които на стълбицата на обществения престиж почти не се отличавали от заложната търговия или бръснарството. Може да се предположи следователно, че трите кръга на фамилния герб представляват хапове или вендузи, с каквито средновековните лекари изтегляли „лошата кръв“ на повърхността на кожата.
Какъвто и да е произходът на фамилното име и герб, Медичите натрупали богатството си именно като банкери, с което увеличили политическото си влияние и придобили слава като покровители на изкуствата. Печалбите им били резултат на банкови операции и процедури, разработени през предходното столетие, но за разлика от своите предшественици в банковото дело фамилията се отличавала с голяма предпазливост. Въпреки това Медичите не се въздържали от намеса в кървавите политически интриги и нестабилните финанси на английския кралски двор. По време на Войната на розите те предоставили необичайно големи заеми на Едуард IV, а когато дворът обявил несъстоятелност по изплащането на заемите, това довело до фалита на лондонския клон на банката. Клоновете в Брюж и Милано банкрутирали по подобни причини, но Медичите съумели да си извлекат поука от опита на предишни поколения флорентински банкери с английските крале и централата на банката във Флоренция не повторила техните грешки.
При своя апогей под управлението на Козимо де Медичи банката била най-могъщото частно търговско предприятие в цяла Европа. Извън Флоренция фамилията поддържала клонове в Авиньон, Анкона, Антверпен, Базел, Болоня, Брюж, Венеция, Женева, Лион, Лондон, Любек, Милано, Неапол, Пиза и Рим. Макар персоналът на всеки от тези клонове да не наброявал повече от дузина служители, банката предлагала набор от разнообразни услуги, някои от които не съвсем типични за една финансова институция. Освен банкери Медичите били и търговци; те доставяли на европейските си клиенти подправки от Изтока, зехтин от Средиземноморието, кожи от Прибалтика, вълна от Англия, платове от Италия. Каталогът им включвал и доста необичайни стоки — свещени реликви и роби за домашна прислуга, както й някои съвсем екзотични артикули, като живи жирафи и кастрати за църковните хорове.
Въпреки обхвата на притежаваните от тях предприятия и асортимента на предлаганите услуги Медичите не завоювали монополни позиции както някога тамплиерите, нито пък съумели да поставят под контрол достатъчно голям дял от банковия пазар като своите предшественици, флорентинските банкери от предходното столетие. По времето на техния възход в Генуа, Венеция и други италиански градове, както и извън Италия вече действали голям брой банки, които не оставяли достатъчно поле за силно пазарно присъствие. Може да се каже обаче, че тъкмо липсата на монополни позиции помогнала на Медичите да оцелеят в една конкурентна среда. Те се намирали в центъра на мрежа от взаимно свързани търговски и аристократични фамилии; благодарение на тези свои позиции банкерската фамилия Медичи се наложила като първа между равни.