История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
През първата половина на тринайсети век в Северна Италия се появила нова система от частни семейни банки. Тези банкерски фамилии не били подчинени на някаква религиозна мисия; те не били длъжни да се съобразяват със строгите ограничения при боравенето с пари, наложени някога на тамплиерския орден от църковната доктрина и християнския морал. Италианските банкерски фамилии работели с еднаква лекота с мюсюлмани, татари, евреи и езичници, както и с православни християни и католици. От Северна Италия мрежата от банки постепенно обхванала европейските земи от Англия до Каспийско море; банкерите финансирали търговски мисии из целия тогавашен свят — от Китай до Судан и от Индия до Скандинавия. Те на драго сърце отпускали кредитни линии при по-ниска лихва от всички останали финансови институции; постепенно в ръцете им се съсредоточили огромни количества пари и те ги давали в заем на нуждаещи се при лихви, които, макар и невинаги толкова ниски, се запазили стабилни. Без да се самоограничават с моралните и религиозните принципи на тамплиерите, в своята дейност новите банкери си поставяли една-единствена цел — печалбата.
Италианските фамилии се различавали и по някои други признаци от рицарите на религиозния орден. Те не се нуждаели от укрепени замъци, нито от тежко въоръжени конвои за пренасяне на парите си. Вместо това те смело излизали на пазара, смесвали се с хората, със същата готовност обслужвали дребни земевладелци, търговци и улични продавачи, както и аристократи и висши сановници на църквата и държавата. Докато тамплиерите служели само на аристокрацията и висшите класи, италианските банкерски фамилии обслужвали всички.
В търсене на сделки италианските банкери обикаляли пазарните градове и панаирите на цяла Европа. Като същински амбулантни търговци те разпъвали сергии и шатри, от които не само продавали стоката си, но обменяли пари, давали заеми, приемали суми срещу дълга на някой клиент от съседния град — изобщо предлагали богат набор финансови услуги. Съвременната дума „банка“, навлязла в почти всички европейски езици, произлиза от италианската дума за маса или пейка — буквално описание на начина, по който тези първи частни банкери осъществявали дейността си по пазарищата и панаирите на късното средновековие.
В една или друга форма лихварството е занятие, съпътствало цялата история на парите. Нововъзникналите банки обаче представлявали нещо повече от лихварски дюкян; банкерите боравели не пряко със злато и сребро, а с парчета хартия, обозначаващи съответните количества злато и сребро. В своята дейност тамплиерите били ограничени от официалната църковна забрана върху лихварството, което се основава на начисляване на лихва върху всеки заем; така един от основните проблеми за функционирането на италианските банки бил преодоляването на това препятствие.
Християнската забрана върху лихварството се основава на два цитата от Библията:
„Не вземай му лихва и печалба, и бой се от твоя Бог… Не давай му среброто си с лихва, нито храната си му давай за печалба“