Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
— Доколкото си спомням, аз й казах, че това не би имало значение за мен, ако имам основателна причина да се върна.
Бък се изхили.
— Мистър, ти или си най-лудият, или си най-смелият мъж, когото някога съм срещал. Не разбираш ли, че само да кажа една дума и ти ще си мъртъв?
— Не, няма да съм мъртъв, Катлин. Може би ранен. Но ти можеш да отгатнеш до три пъти кой ще бъде мъртъв и каквото и да предположиш, ще се окаже, че си познал.
— Не може да си толкова добър.
— Едва ли ще искаш да разбереш.
Бък погледна към двамата си спътници, за да се увери, че са готови да стрелят. Ала гледката не му вдъхна тази увереност, която очакваше.
— Виж, Ейнджъл, не сме ти дали повод да се появяваш отново тук. Сами можем да се отървем от гнилите си ябълки.
— Дошъл съм заради Слейтър.
— Нали тъкмо това ти казах, закъсня — отвърна Бък. — Разпитах Сам, приятелят на Рафърти, и той призна, че Слейтър е възнамерявал да подплаши стадото. Освен това вчера не беше тук, което потвърди разказа на Сам. Не знам по кое време снощи се е прибрал Рафърти, но рано тази сутрин го уволних. Тръгна си още преди изгрев слънце.
— Накъде замина?
— Не ми каза, а и аз не го попитах.
— Тогава искам да поговоря с приятеля му Сам.
— Днес ще бъде на южното пасище. Нямам нищо против да го потърсиш, но те предупреждавам, че нашите земи са огромни, над десет хиляди декара, и човек лесно може да се изгуби из тях.
Високомерието му отново се бе върнало. Ейнджъл нямаше намерение да се церемони повече с този самоуверен младок.
— Тогава ти ще го намериш и ще ми го изпратиш. Не се отнася само за подплашването на добитъка. Миналата нощ Слейтър проникна в къщата на мис Каси и я изплаши до смърт. Искам го.
Думите му прозвучаха толкова заплашително, че и тримата мъже мислено благодариха на Бога, че не се казват Слейтър. Ейнджъл не дочака отговора на Бък. Обърна коня си и препусна към ранчото на Стюарт.
Бък изпусна въздишка на облекчение и се обърна към мъжа от лявата му страна.
— Янки, не е зле да се отправиш на юг и да се опиташ да откриеш Сам. Не искам този мъж да има каквато и да е причина да ни посети отново. Не бих пожелал и на Маккъли да се срещнат с него. — Ала после си представи зачервените и подпухнали от сълзи очи на сестра си, и добави: — Е, може би не е зле да се срещне с Клейтън Маккъли.
През този ден Каси непрекъснато си намираше някаква работа, за да не излезе от къщата. Захвана се с пролетно чистене през декември, което накара Мария да цъка удивено с език и да мърмори под нос. Провери провизиите в килера, написа писмо на майка си, в което й съобщаваше за Ейнджъл, но след това го скъса. Не беше необходимо майка ида знае, че един прочут професионален стрелец се е настанил на няколко метра от дъщеря й. Нищо друго не би могло да я накара да пристигне по най-бързия начин в ранчото на баща й. Макар че благоразумието на майка й и умението й да подхожда направо към проблемите, и уверено да се справя с тях, да бе тъкмо това, от което имаше нужда в момента, Каси бе решена сама да оправи кашата, която бе забъркала.
Не й стигаха другите тревоги, но миналата нощ сама бе усложнила нещата още повече. За всичко бе виновно безнравственото й поведение. Сега, на ярката дневна светлина, тя бе искрено ужасена от себе си и от свободата, която бе позволила на Ейнджъл. Тя бе изключително поласкана, че той навярно я желае и то силно. Освен това нееднократно бе заявявал, че фермерския и каубойския живот не са за него. Следователно не го блазнеше мисълта за богатото ранчо „Лейзи С“.
Това не извиняваше поведението й. Още по-малко фактът, че бе изпитала огромна наслада от случилото се. Отлично знаеше как трябва да се държи една млада дама, а нейното поведение бе доста далеч от благоприличието и морала. Освен това мисълта за някакво бъдеще с Ейнджъл бе нелепа и невъзможна. Той бе непредвидим, опасен и самотник. Дори и да я желаеше, то бе само в мига, а Каси много добре знаеше как свършват подобни неща. Увеселителните салони на юг и на запад бяха пълни с жени, които се бяха поддали на мимолетна страст.
Не можеше да си представи какво си мислеше сега за нея, след като се бе държала като стара мома, зажадняла за мъжки ласки. Реши, че е най-добре да се преструва, че нищо не се е случило. А и той каза, че това никога повече няма да се повтори. Вероятно не по-малко от нея желаеше да забрави случилото се, но Каси знаеше, че тя ще го помни вечно. Дори когато остарееше, побелееше и имаше внуци, все още щеше да си спомня за ръката на Ейнджъл, милваща гърдите й.